Гугъл притиска мрежата на Швеция

Облакът звучи леко само в езика. На земята той означава терен, кабели, охлаждане и електроенергия във всеки час от денонощието. Интересът на „Гугъл“ към Торсбода превръща една общинска продажба край Тимро във въпрос кой получава достъп до ограничената чиста електроенергия и какво получава Швеция срещу това.

Според шведски публикации „Гугъл“ иска да купи цялата компания, която държи индустриалния парк Торсбода, включително 214 хектара земя, за малко над 911 млн. шведски крони, съобщи СВТ. Заедно със заемите и инфраструктурните ангажименти заявеният пакет би надхвърлил 2,1 млрд. крони. Това е важно, защото сделката изглежда като облекчение за общинските баланси, не само като цена на земята. „Гугъл“ не е потвърдила нито строителство, нито график, съобщи ТВ4.

Натоварването е същността

Местната полза е видима. Проектът може да създаде около 500 работни места, макар публично посочената бройка да не изяснява колко от тях ще бъдат постоянни, съобщи Сверигес радио. Тимро и Сундсвал могат също да прехвърлят част от риска по заеми и инфраструктура към една от най-богатите компании в света.

Енергийният въпрос е по-голям. Тобиас Едфаст от „Свенска крафтнет“, шведският оператор на преносната мрежа, предупреди, че център за данни в Торсбода може да изисква 1 000 мегавата. Това е потребление от мащаба на Стокхолм, а цените може да се повишат, ако не се появи равностойно ново производство, съобщи Сверигес радио. Сделката всъщност е следната: „Гугъл“ получава изчислителен капацитет и северна електроенергия, а Швеция трябва да реши дали това потребление си струва претенцията върху мрежата.

Центърът за данни е индустриален потребител, който работи постоянно. Дори когато „Гугъл“ купува възобновяема енергия, мрежата пак трябва да доставя ток в часовете, когато вятърът отслабва или соларното производство пада. Международната агенция по енергетика посочва изкуствения интелект и центровете за данни като бързо растящ източник на търсене на електроенергия.

Мястото за присъединяване вече е част от дефицита. Европейските оператори на преносни мрежи публикуват „Капаситипедия“, карта на местата, където ново търсене реално може да бъде свързано. Това има значение, защото един проект може да има земя, пари и разрешителни, но да чака кабели, подстанции и свободна мощност.

Веригата е проста. Ако „Гугъл“ се свърже преди ново производство и подобрения по мрежата, останалите потребители ще се сблъскат с по-тесен капацитет. Това може да означава по-високи цени на едро, забавени присъединявания за заводи или мрежови такси — плащанията, с които домакинствата и фирмите поддържат и разширяват електропреносната система.

Сделката не може да остане местна

„Гугъл“ може да направи аргумента си по-силен. Компанията може да плати собственото си присъединяване, да подкрепи ново нисковъглеродно производство, да намалява потреблението, когато системата е под напрежение, да използва отпадната топлина и да създаде квалифицирани местни работни места. Тези обещания имат значение само ако са конкретни и правно обвързващи, преди капацитетът да бъде резервиран.

Правилата на ЕС вече насочват големите центрове за данни към по-ясна отчетност. Делегиран регламент 2024/1364 въвежда рамка за отчитане на енергийни и устойчиви показатели. Комисията предложи и рейтингова схема, която да сравнява потреблението на енергия, използването на вода и повторното използване на отпадна топлина.

Отчетността обаче не решава кой получава електроенергия. Ирландия показва какво се случва, когато центровете за данни станат твърде големи, за да бъдат третирани като обикновен клиент: през 2025 г. те са използвали 23 % от измерената електроенергия при 5 % през 2015 г., според данни на Централната статистическа служба, цитирани от Ар Ти И. Нидерландия показва политическата последица: след спора около хипермащабния център в Зеволде правителството пое по-силен национален контрол върху растежа на центровете за данни, защото терените, енергията и планирането вече бяха национални въпроси, посочи нидерландското правителство.

Тези сравнения не доказват, че Швеция трябва да откаже. Те показват защо сметката не може да се води само в Тимро. Общината може да получи пари, строителство и част от работните места. „Гугъл“ получава дългосрочна позиция в хладен регион с нисковъглеродна електроенергия. Други шведски потребители, включително домакинствата и електрифицираната индустрия, може да платят цената, ако ограничен мрежов капацитет бъде разпределен без съответно ново предлагане.

Аргументът за суверенитета трябва да остане точен. Френският дебат за облачните услуги показва, че местните сървъри не решават въпроса за контрола, когато операторът продължава да държи софтуера, договорите с клиентите и ценовата власт. Това притеснение стои зад политиките за „СекНюмКлауд“ и „доверен облак“, обсъждани от Льо МажИТ. За Швеция непосредственият въпрос за контрола е по-тесен: кой получава достъп до ограничен мрежов капацитет, при какви условия и срещу каква възвръщаемост.

Предложението на „Гугъл“ за Тимро може да се окаже добра инвестиция. Но то не може да бъде оценявано като продажба на земя, ако истинският актив е достъпът до електроенергийната система. Швеция трябва да прецени сделката по обвързващи ангажименти за нова електроенергия, мрежови разходи и местна възвръщаемост, преди капацитетът да бъде заключен.