Гърция атакува либийската сделка на Турция

Най-важният спор за граници в Източното Средиземноморие не се води с войски по суша, а с координати върху морска карта. На 27 юли гръцка и либийска делегация приключиха в Атина трети кръг технически разговори за това къде трябва да минава границата между морските им зони южно от Крит (ЕРТ, Прото Тема). Форматът е процедурен. Целта не е. Атина иска споразумение с Либия, което да подкопае турско-либийския меморандум от 2019 г. — документа, който на практика извади гръцките острови от картата на Източното Средиземноморие.

Логиката на гръцкия ход е ясна. Слабостта му също: той зависи от партньор, който трудно говори с един глас.

Меморандумът, който Крит не може да си позволи

През ноември 2019 г. Турция и базираното в Триполи либийско правителство подписаха меморандум, който третира бреговете им като директно срещуположни. Начертаната линия даде на гръцките острови, най-вече на Крит, почти нулева тежест при определянето на морските зони. Според Конвенцията на ООН по морско право — основния договор, който урежда морските граници — островите по правило имат същите морски зони като континенталния бряг, освен ако са необитаеми скали (Конвенция на ООН по морско право). Крит е голям и постоянно населен остров. Меморандумът го третира почти като несъществуващ.

Лидерите на ЕС отхвърлиха сделката още в рамките на седмици. Европейският съвет, където държавните и правителствените ръководители задават политическата посока на Съюза, обяви, че тя нарушава суверенните права на трети държави и не може да обвързва страни, които не са участници в нея (Европейски съвет). Но политическото отхвърляне без конкурентно споразумение остави меморандума в турските и либийските дипломатически папки. Така той продължава да влияе върху начина, по който Анкара заявява юрисдикция на юг.

Стратегията на Гърция и най-слабото ѝ място

Контраходът на Гърция е бавен и целенасочен: да въвлече Либия в отделно двустранно споразумение за морска граница южно от Крит. Ако двете страни договорят собствена линия, за Анкара ще стане много по-трудно да представя меморандума от 2019 г. като единствената действаща сделка.

Проблемът е вътре в самата Либия. От 2014 г. страната е разделена между съперничещи си власти. Базираният на изток Камара на представителите, според публикации, не е ратифицирала меморандума с Турция от 2019 г., което прави вътрешноправния му статут спорен още преди въпросът да стигне до международното право (Ахрам Уикли). Гърция има нужда тези конкурентни институции да останат достатъчно дълго в процеса, за да се стигне до координати, които могат да бъдат използвани в договор или при бъдещо дело пред Международния съд на ООН.

Съвместната техническа комисия проведе втори кръг в Триполи на 10 юни, преди третата среща в Атина. Според гръцкото съобщение разговорите засега не са довели до договорени координати или проект на споразумение (ЕРТ).

Правната позиция на Турция е по-тясна, отколкото изглежда в публичния дебат. Анкара не твърди, че островите никога нямат значение. Тя се позовава на практиката на международни съдилища, които в някои случаи са намалявали морския ефект на острови, когато пълното му признаване би довело до непропорционален резултат — аргумент, който има реална опора в съдебната практика (Международен съд, Либия/Малта, Дейли Сабах). Но намаляването на ефекта на един остров и заличаването му са различни правни действия. Меморандумът от 2019 г. е много по-близо до второто.

Защо Рим и Никозия следят внимателно

Италия гледа към Либия през енергетиката и миграцията. Газопроводът „ГрийнСтрийм“ свързва либийските газови находища със Сицилия, а италианският министър на отбраната Гуидо Крозето и външният министър Антонио Таяни описват стабилността в Южното Средиземноморие като пряк икономически интерес (Формике).

Кипър е най-пряко изложен. Европейски енергийни компании разработват офшорни газови находища в кипърски води, като добивът е планиран да започне от 2028 г. (Филелефтерос). Ако турската карта получи легитимност в една част на Източното Средиземноморие, претенциите на Никозия в друга част ще станат по-лесни за оспорване. Турция подкрепя меморандума и с военно присъствие в Либия, което прави сделката от 2019 г. трудна за заличаване само с нови документи (Ле Кле дю Моаян-Ориан).

Атина, която едновременно блокира последния пакет санкции на ЕС срещу Русия, за да защити корабния си сектор, залага, че бавното техническо чертане на карти може да надделее над политически меморандум. Засега Гърция има правна стратегия, чиято най-слаба точка е държавата, от която се нуждае като партньор.