Гърция пренаписва доходността на кипърския кабел

Гръцкият енергиен регулатор започна консултация за това какви приходи може да събира Great Sea Interconnector от сметките за електроенергия. На пръв поглед промяната е техническа. На практика тя засяга кой ще поеме риска по планирания подводен кабел между Кипър и Гърция.

Операторът иска да намали дела на дълга, заложен във финансовия модел на проекта, за да улесни банковото финансиране. Цената е ясна: формула, която изглежда по-сигурна за кредиторите, може да прехвърли по-високи разходи към потребителите, особено ако проектът се забави или спорни разходи бъдат признати по-късно.

Какво променя дълговият дял и защо това влиза в сметките

Консултацията, открита на 21 август от РААЕЙ, гръцкия регулатор за енергия и води, засяга формулата за приходите от гръцката част на кабела (iEnergeia). Становища се приемат до 11 септември. Самият кабел е подводна електрическа връзка с дължина 1 208 км и капацитет 1 000 мегавата, която трябва да сложи край на статута на Кипър като последната електроенергийно изолирана държава в ЕС (Европейска комисия).

Спорната променлива е т.нар. дългов дял: допускането каква част от финансирането на проекта идва от заеми. Регулаторите го използват, за да изчислят смесената цена на капитала, известна като среднопретеглена цена на капитала, или WACC. От нея зависи годишният таван на приходите, които операторът може да събира чрез мрежови такси в сметките за ток.

АДМИЕ, гръцкият електропреносен оператор, иска дълговият дял да бъде 50–60 % по време на строителството и 40–50 % в годините след това, когато стойността на актива постепенно се амортизира. Досегашната формула според публикации е предполагала 60–80 %, значително над 45–60 %, използвани за обичайния мрежови бизнес на АДМИЕ (Sigmalive).

По-нисък предполагаем дълг означава по-висок предполагаем собствен капитал. Собственият капитал е по-скъп от заемите, защото инвеститорите поемат по-голям риск. Затова по-високият дял на собствения капитал увеличава разрешената възвръщаемост, а оттам и сумата, която проектът може да събира всяка година.

Именно този годишен приход гледат банките, преди да подпишат кредитни договори. За АДМИЕ и новия му мажоритарен партньор Меридиам, който придоби 66 % през август, по-благоприятната за кредиторите формула приближава финансовото приключване на проекта (Politis, iEnergeia). За гръцките и кипърските потребители това означава, че остатъкът след европейската безвъзмездна помощ от около 657 млн. евро ще се възстановява чрез мрежови такси (CINEA).

Кипър оспорва сметката

Гърция може да коригира собствената си формула. Но икономиката на кабела зависи от съгласието и на двете страни. Според действащото разпределение на разходите Кипър поема 63 % от остатъчните разходи по участъка Гърция-Кипър, въпреки че има много по-малка потребителска база (Cyprus Mail).

Разликата между това, което АДМИЕ отчита, и това, което Кипър признава, е голяма. Кипърският регулатор СЕРА според публикации е признал само около 82 млн. евро от приблизително 251 млн. евро, които АДМИЕ твърди, че е похарчил досега, или около 32 % (Proto Thema). Кипърското правителство задържа първото от пет обещани годишни авансови плащания по 25 млн. евро, като заяви, че ще плати едва след издаването на NAVTEX, морско уведомление, което разрешава проучвания на морското дъно, и след подновяване на физическата работа (Philenews). Такова уведомление не е потвърдено публично (Cyprus Mail).

Кой печели и кой остава изложен

Ако кабелът бъде построен навреме, най-големият печеливш е Кипър. Връзката с по-голяма електроенергийна мрежа означава по-сигурно снабдяване и достъп до по-евтина електроенергия. АДМИЕ и Меридиам получават дългосрочен регулиран актив. Гърция печели стратегическа роля като мрежов мост.

Ако забавянията се натрупат и признатите разходи растат, крайната опора са платците на сметки. Бившият председател на СЕРА Андреас Пуликас твърди, че безвъзмездните средства и пазарните приходи трябва да се приспаднат, преди да се говори за увеличение на сметките (Cyprus Mail). Счетоводно това е вярно. Но Европейската сметна палата предупреди, че трансграничните електроенергийни проекти често се забавят, което отлага приходите, повишава финансовите разходи и отваря отново въпроса кой плаща (Европейска сметна палата).

Гърция може да подобри банковия модел. Не може обаче да финансира отказа на Кипър да приеме разходната база. Докато двата регулатора не се споразумеят какво е похарчено и какво може да бъде събрано, кабелът ще изглежда по-банкируем на хартия, отколкото в реални пари.