Гръцкият щит за €3.1bn зависи от кода

Гърция и Израел се очаква да подпишат на 31 август споразумения за около 3,1 млрд. евро за „Щита на Ахил“ — многослойна система за противовъздушна и противоракетна отбрана (Cyprus Mail, Breaking Defense). Сделката ще даде на Гърция три израелски семейства прехващачи срещу дронове, крилати ракети и балистични заплахи. Според израелски публикации това би била и най-голямата отбранителна експортна сделка в историята на страната (Calcalist Tech). Реалната ѝ стойност обаче зависи от въпрос, който не се решава на церемония по подписване: кой контролира софтуера, веригата за доставки и цикъла на обновяване.

Какво купува Гърция

Програмата обединява три системи: „Спайдър“ на „Рафаел“ срещу заплахи с малък и среден обсег като дронове, „Барак Ем Екс“ на „Израел аероспейс индъстрис“ като модулен среден слой и „Прашката на Давид“ на „Рафаел“ и „Рейтиън“ срещу крилати и балистични ракети (Jerusalem Post, Hurriyet Daily News). Това не са три отделни покупки. Те трябва да се влеят в единен команден център, изграден по модела на израелската интегрирана система и управляван от софтуер с елементи на изкуствен интелект.

Този център ще свързва сензори, пускови установки, съществуващите гръцки батареи „Пейтриът“ и новите израелски прехващачи. Целта е командирите да могат да насочват срещу всяка входяща заплаха най-подходящото оръжие (AeroTime, i24NEWS).

Министърът на отбраната Никос Дендиас заяви, че пълната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 35 месеца, с поетапни доставки, а не с еднократно предаване. Най-висшият гръцки кабинет по национална сигурност одобри програмата на 23 юли (Breaking Defense). Подписите в Тел Авив ще бъдат положени от гръцката дирекция за отбранителни поръчки и израелското звено за сътрудничество при отбранителния износ, в присъствието на израелските изпълнители. Това са структури за възлагане, не дипломатически канали, което сочи към пакет за изпълнение, а не към символичен меморандум (Calcalist Tech).

Въпросът за изходния код

Атина е успяла да договори две отстъпки, които трябва да избегнат класическия капан при чуждестранните отбранителни покупки: индустриална зависимост и заключване към чужд софтуер. Според гръцката преса поне 25 % от стойността на програмата, или над 700 млн. евро, ще отидат към около 12 гръцки подизпълнители (SKAI). Няколко издания съобщават, че Гърция е поискала достъп до изходния код на критичния софтуер за командване и управление (Strategist Cyprus, Naftemporiki).

И двете твърдения са съществени, но остават неясни. Нито една публикация не уточнява дали „достъп до изходния код“ означава пълен код, права върху депозиран код при определени условия, суверенно право на конфигурация или по-тясна техническа възможност. Текстът на договора, междинните плащания, условията за попълване на запасите от прехващачи и разходите за целия жизнен цикъл не са публикувани.

Може ли системата да говори с НАТО

Гърция купува тази система заради географията си. „Щитът на Ахил“ е проектиран около Егейско море, Тракия, гръцките острови и Източното Средиземноморие, като Турция е посочваният основен регионален фактор (DefenseRomania). Заплахите са конкретни, срокът е кратък, а Израел има скорошен оперативен опит в многослойното прехващане. Бързината и вече използваната техника са надделели над колективните европейски алтернативи.

Стойността на сделката за НАТО зависи от това дали „Ахил“ може да се включи в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на алианса — рамката, която свързва национални сензори и оръжия в обща въздушна картина (NATO). Гръцките батареи „Пейтриът“ вече имат интерфейси за обмен на данни с НАТО, но специалисти отбелязват, че те все още се нуждаят от цялостна модернизация на способностите.

България показва практическата цена на този въпрос. София разчита на стари системи от съветската епоха с ограничен капацитет срещу дронове и е зависела от гръцка подкрепа с „Пейтриът“ и изтребители Ф-16 под координацията на НАТО (БТА, Mediapool). По-силен гръцки противовъздушен слой би могъл да разшири този чадър. Специално изработена израелска архитектура със слаба свързаност с алианса не би го направила.

Европа вече строи няколко щита едновременно, всеки обвързан с различни изпълнители, софтуер и боеприпаси. Германската инициатива „Скай шилд“ комбинира германската Айрис-Т, американската „Пейтриът“ и израелско-американската „Ароу“ (BR). Франция критикува както тази инициатива, така и сделки като „Ахил“, защото изтласквали френско-италианската система САМП/Т Ен Джи и отслабвали европейския индустриален суверенитет (Opex360). Собствените инструменти на ЕС за отбранителната индустрия са създадени, за да насочват обществените поръчки към европейски доставчици (European Commission, Council). „Ахил“ върви в обратната посока.

Атина може да реши въпроса за зависимостта само ако публикува достатъчно от договорната архитектура, за да стане ясно кой контролира обновяванията, връзките за обмен на данни, попълването на боеприпасите и правата върху изходния код. Засега Гърция е купила бързина. Дали е купила и независимост, е твърдение, скрито в договорни приложения, които никой извън дирекцията за отбранителни поръчки не е виждал.