Гръцкият газов износ стигна 8.7 TWh

Гръцкият износ на газ към Югоизточна Европа се утрои през първата половина на 2026 г. и достигна 8,72 тераватчаса при 2,86 тераватчаса година по-рано, според ДЕСФА, оператора на газопреносната мрежа на страната (Reporter/ДЕСФА). През май Гърция е подала и 874,2 гигаватчаса нетна електроенергия към съседните мрежи, като две трети от потока са били насочени към България (Serbia Energy). Обемите вече са факт. По-важният въпрос е дали компаниите са готови да платят за дългосрочен достъп до тези маршрути.

Как се движи газът

Два терминала вкарват втечнен природен газ в Гърция. Това е природен газ, охладен до течна форма, за да може да се превозва с танкери. Ревитуса, близо до Атина, остава основният капацитет: през първата половина на 2026 г. терминалът е обработил 18,61 тераватчаса, или 43 % от гръцкия внос на газ. Александруполис, по-нов плаващ терминал в североизточната част на страната, расте бързо от по-ниска база: 3,46 тераватчаса, над три пъти повече от година по-рано (Reporter/ДЕСФА).

След като втечненият газ отново бъде превърнат в газообразно гориво, той влиза в мрежата на ДЕСФА и може да премине към България през Сидирокастро, основната гранична измервателна точка. Оттам операторите могат да го движат на север през Румъния към Молдова и Украйна по маршрута, известен като Вертикален коридор.

Електроенергията е по-нестабилна история като износ. През май Гърция продаваше евтино, защото възобновяемите източници (57 % от производството) и водноелектрическите централи (8 %) свалиха цената „ден напред“ под нивата в съседните пазари. Това е борсовата цена на едро за доставка на следващия ден (Serbia Energy). Лятна гореща вълна обаче повишава потреблението за климатици, газовите централи започват да определят пределната цена и потокът може да се обърне за седмици. Договорите за газопроводен капацитет са по-трайни. Там е структурният тест.

Кой резервира капацитет и кой не

Най-силният търговски сигнал идва от Сидирокастро. На дългосрочните търгове са резервирани 46 % от наличния износен капацитет за газовите години от 2026/2027 до 2029/2030 г. „Метлен“ е запазила 20 гигаватчаса дневно, а „Атлантик СЕЕ Ел Ен Джи Трейд“ — 13 гигаватчаса дневно (News247). Резервацията струва пари, затова е по-сериозен сигнал от политическо комюнике.

Ангажиментът обаче е неравномерен. На същите търгове нито един участник не е проявил интерес към Маршрут 3 през Неа Месимврия, входна точка, свързана с Трансадриатическия газопровод (Protothema English). Не всеки коридор, начертан на картата, има реален търговски живот.

По на север молдовският държавен търговец „Енергоком“ е резервирал капацитет за зимата на 2026–2027 г. на граничната точка Унгени. Заети са около 41 % от румънския изходен капацитет и 39 % от молдовския входен капацитет (Moldova1). Румънските оператори преговарят с Брюксел за тарифни корекции по коридора (Știripesurse).

Унгария остава липсващото звено. Публичните унгарски източници разглеждат гръцкия маршрут като техническа възможност, а не като работещ канал за снабдяване. Дебатът там остава съсредоточен върху руския петрол, който МОЛ получава по тръбопровода „Дружба“, и върху адриатическата алтернатива (Telex/G7, HVG).

Кой печели, кой плаща

Гръцките терминални оператори, търговци и производители на електроенергия печелят от по-високия пренос и от приходите от износ. ДЕСФА събира такси за всеки кубичен метър, който преминава през мрежата ѝ. Съседните правителства получават по-силна позиция в преговорите със съществуващите доставчици. Хърватия, която разширява терминала за втечнен газ на остров Крък до 6,1 млрд. куб. метра годишно, участва в същата тенденция към диверсификация, вместо да губи от нея (Poslovni).

Несигурността остава при купувачите. Повече маршрути подобряват сигурността на снабдяването, но газът, който се движи от юг на север, трупа разходи на всяка граница: такси за регазификация, преносни тарифи, транзитни такси и разходи за балансиране на мрежите. Ако гръцкият маршрут е по-сигурен, но след всички тези плащания се окаже по-скъп, домакинствата и заводите в България, Румъния или Молдова ще плащат премия за диверсификация. Дали тя си струва зависи от конкуренцията, а руският газ не се оттегля. Според данни на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори в ЕС вносът на руски тръбопроводен газ е нараснал със 7 % на годишна база, а руският втечнен газ — с 11 % през първите пет месеца на 2026 г. (Euro2day, ACER).

Гърция вече показа, че маршрутът може да се използва. Още не е показала, че има доставна сила. Разликата е в устойчивите потоци на цени, които побеждават алтернативите след всички гранични такси. Този тест едва започва.