Гутериш срещу искането на Анкара

Антониу Гутериш пристигна в Кипър в неделя, за да провери дали има условия за подновяване на разговорите за обединение на острова, разделен след турската военна интервенция от 1974 г. Посещението му, първото на генерален секретар на ООН от шестнайсет години („Юронюз Германия“), не донесе нито проект за споразумение, нито предварително съгласие за преговори. Пратеникът на ООН Мария Анхела Олгин описа целта без дипломатическа украса: да насърчи двамата лидери да влязат в преговори („Сайпръс мейл“). Пречката не е в графика на срещите. Едната страна иска федерация. Другата настоява за признание на две отделни суверенни държави.

Федерация срещу две държави

Рамката на Съвета за сигурност на ООН предвижда двузонална, двуобщностна федерация: една държава, две политически равноправни общности и единен суверенитет (S/RES/1251). Правителството на кипърските гърци заявява, че ще отхвърли всяка формула извън тази рамка („Сайпръс мейл“). Гърция подкрепя тази позиция без уговорки. Премиерът Кириакос Мицотакис представя кипърския въпрос като европейски проблем, а не като двустранен гръцко-турски спор, докато Атина изрично отхвърля подялбата на острова (ЕРТ, „Лаварон“).

Позицията на Турция е в обратната посока. Висши представители в Анкара поддържат, че никакъв план за Кипър не може да заобиколи Турция и че реалистичният процес трябва да започне от суверенно равенство между две съществуващи една до друга държави („Хюриет дейли нюз“). Външният министър Хакан Фидан повтори тази линия директно пред Олгин дни преди пристигането на Гутериш („Политис“). Това не е преговорна позиция вътре в рамката на ООН. То е отхвърляне на нейното основно допускане.

Къде влиза Брюксел и къде спира

ЕС повиши видимостта си по темата. На 13 юли Комисията назначи Рафаеле Фито за специален представител за Кипър, с което даде на Брюксел конкретен човек за координация на европейския принос към процеса на ООН. Преди да замине за Анкара, Олгин се срещна във Брюксел с Фито и с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен („Политис“, „Хюриет дейли нюз“). Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас потвърди, че Брюксел разглежда пистата на ООН като процеса с реална тежест (КНА).

Но Брюксел има влияние, без да има мандат да реши въпроса. Кипър влезе в ЕС през 2004 г., но според Протокол 10 към договора за присъединяване правото на ЕС не се прилага в северната част, докато островът остава разделен (ЮР-Лекс). Всяко споразумение ще трябва да работи в рамките на европейското право, затова Комисията може да влияе върху практическата му архитектура: търговски правила, движение на хора, правно сближаване. Тя обаче не може да реши въпроса за суверенитета, който стои в центъра на спора.

Никозия иска да обвърже по-широкото сближаване между ЕС и Турция с движение по Кипър. Анкара отказва отношенията ѝ с ЕС да зависят от острова. Този сблъсък блокира обновяването на митническия съюз, визовите договорености и по-дълбоките връзки в сигурността. Няма публикувано предложение на ЕС към Турция, което да разменя конкретни отстъпки срещу напредък по Кипър.

Газът вдига бизнес залога

Две енергийни развития добавят натиск. „Ени“ и „ТоталЕнержи“ са близо до окончателно инвестиционно решение за газовото находище „Кронос“ край Кипър — съвместен проект, който може да стане първата търговска офшорна разработка на острова („Блумбърг“). Отделно Турция започна подготовка за сеизмични проучвания за газопровод към Северен Кипър след споразумение от 10 юли с властите там. Никозия протестира, а италиански анализ представи газопровода като ход, с който Анкара се опитва да стане неизбежен енергиен фактор и едновременно да обвърже севера още по-тясно с Турция („Катимерини Кипър“, „Нотициe джеополитике“). Газът увеличава цената на продължаващото разделение. Не променя обаче кой държи политическия процес.

Повечето столици в ЕС наблюдават от дистанция. Германия чете Кипър през отношенията си с Турция, а не като самостоятелна тема за отделна политика („Юронюз Германия“). Наличните публикации сочат, че Франция и Италия следят въпроса през енергетиката и суверенитета, но оставят водещата роля на ООН. Кипърският въпрос остава политически в ръцете на Никозия, Атина, Анкара и малка група пряко засегнати държави членки. Гутериш може да очертае разстоянието между федерацията и признанието на две държави и да събере страните в една стая. Затварянето на тази дистанция изисква Турция да преговаря в рамка, която в момента отхвърля. Проблемът е политическото признание, не дипломатическият календар.