Гутериш търси пробив в Никозия

В Никозия, последната разделена столица в Европа, буферната зона на ООН пресича градските улици. От едната страна Република Кипър управлява като държава членка на ЕС. От другата администрация на кипърските турци, призната само от Анкара, контролира територия, която турската армия държи от 1974 г. Петдесет и две години по-късно физическата линия остава. Политическата също.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ще посети острова от 27 до 29 юли, за да „придвижи усилията за мир“ — първо такова посещение на действащ генерален секретар от години (ООН, Ройтерс/Интернационале). Няколко дни по-рано Европейската комисия даде на процеса формално място в ЕС, като назначи изпълнителния заместник-председател Рафаеле Фито за свой специален представител за Кипър (Decode39, Eunews). Мандатът на Фито е да координира участието на ЕС паралелно с преговорите под егидата на ООН. Така Брюксел вече има конкретен пратеник на масата, а не само ролята на страничен наблюдател. Ню Йорк и Брюксел искат процесът да се върне в релси. Проблемът е, че двете страни вече не са съгласни накъде трябва да водят тези релси.

Две цели, един остров

Рамката на ООН за уреждане на кипърския въпрос предвижда двузонална, двуобщностна федерация: една държава, един суверенитет и политическо равенство между кипърските гърци и кипърските турци. В този контекст „политическо равенство“ означава, че двете общности ще споделят властта независимо от числеността си, като всяка ще има възможност да блокира решения, засягащи жизненоважните ѝ интереси. Резолюция 1251 на Съвета за сигурност потвърждава тази основа (S/RES/1251(1999)). Гърция и Република Кипър настояват, че всякакви нови преговори трябва да започнат именно оттам (Euronews Greece).

Турция и ръководството на кипърските турци отхвърлят тази отправна точка. Позицията на Анкара от юли 2026 г. изисква признаване на „суверенно равенство и равен международен статут“ преди началото на какъвто и да е процес и обвинява ЕС в пристрастност, откакто Кипър се присъедини към съюза през 2004 г. (турското външно министерство). На практика този език води към две отделни държави, а не към една федерация.

Това не е спор за формулировки, а за крайната цел. Последният сериозен опит да се преодолее разривът се провали в Кран-Монтана, Швейцария, през 2017 г., когато преговарящите не успяха да решат въпросите за управлението, територията, собствеността и турските гаранции за сигурност (S/2017/814). В публичните данни преди това посещение няма знак, че задънената улица е преодоляна.

Защо ЕС не може да остане отвън

ЕС разглежда целия остров като своя територия. Но според Протокол № 10 към договора за присъединяване правото на ЕС е временно спряно в северната част, защото Републиката не упражнява контрол там (Протокол № 10). Отделен регламент за Зелената линия урежда преминаването и ограниченията върху търговията през разделителната линия (Регламент 866/2004). Всяко споразумение ще трябва да бъде преведено в право на ЕС, гранична практика и режим на права. Това прави съюза част от механизма на евентуалното уреждане, а не просто негов свидетел.

Правителствата в ЕС обаче не гледат на Кипър по един и същ начин. Публично нито една голяма европейска столица не обвързва изцяло отношенията си с Турция с кипърския въпрос. Анкара е прекалено важна за миграцията, сплотеността в НАТО и регионалната сигурност. Тази сдържаност оставя на Турция пространство да задълбочава интеграцията със северната част, докато дипломацията върви паралелно. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас показа къде минават границите на търпението, когато предупреди Турция да зачита суверенните права на Кипър по повод предложен газопровод към северната част (Cyprus Mail, То Вима). Но предупреждението не е последица и Анкара прави разлика между двете.

Какво би означавало движение

Лидерът на кипърските турци Туфан Ерхюрман приветства посещението като възможност страните да се разберат по-добре (Политис). В последния си доклад обаче самият Гутериш установява, че вече договорени мерки за изграждане на доверие остават неизпълнени (Cyprus Mail).

Най-силният резултат би бил график за нова конференция във формат пет плюс едно: двете кипърски страни, Гърция, Турция, Великобритания и ООН, с ясно определен дневен ред. По-скромен, но реален напредък биха били конкретни ангажименти: нови контролно-пропускателни пунктове, практически подобрения в търговията или договорени стъпки за изграждане на доверие, които действително се изпълняват. Само топли комюникета биха потвърдили това, което досегашният опит вече показва: международната система се справя по-добре с управлението на разделението в Кипър, отколкото с неговото преодоляване. Ако посещението не произведе график, дневен ред и конкретни резултати, то ще покаже, че ООН все още може да управлява кипърското досие, но засега не може да го придвижи.