Гутериш търси изход за Кипър

Антониу Гутериш пристигна в Кипър в неделя за три дни срещи с лидерите на разделения остров. Преди визитата му не беше подготвен проект за споразумение. Нямаше и договореност за подновяване на официалните преговори. Това е най-високото равнище на ангажимент на ООН по кипърския въпрос след провала на преговорите в Кран-Монтана, Швейцария, през 2017 г. Целта този път е нарочно ограничена: да се установи дали изобщо са възможни структурирани разговори, когато двете страни не са съгласни дори по предмета на преговорите.

Разминаването в изходната позиция

Рамката на Съвета за сигурност на ООН предвижда двузонална, двуобщностна федерация: една държава, две политически равнопоставени общности, единен суверенитет и единно гражданство (S/RES/1251, UN Press). Дни преди пристигането на Гутериш турският външен министър Хакан Фидан отново поиска „суверенно равенство“ — формула, която на практика води към две държави и излиза извън параметрите на ООН (Hürriyet Daily News, TRT World). Това е основният проблем: ООН има мандат да посредничи за федерация, а Турция публично отхвърля федералното решение.

Гутериш ще се срещне поотделно с президента на Република Кипър Никос Христодулидис и с лидера на кипърските турци Туфан Ерхюрман, ще има частна вечеря с двамата и ще свика обща лидерска среща в контролираната от ООН буферна зона (Politis, UN Web TV). Програмата е направена така, че да измери политическата температура, не да произведе споразумение. Ръководителят на мироопазващите операции на ООН Жан-Пиер Лакроа описа визитата като част от „много устойчиви политически усилия“ (CNA) — внимателна формулировка, която говори за реална дипломатическа работа, без да обещава пробив (DW).

Христодулидис заяви, че преди посещението не е бил изпратен проект за уреждане (Stockwatch). Реалистичният резултат би бил по-скромен: формат за следваща стъпка, график или основание да бъдат включени Гърция, Турция и Обединеното кралство. Това са трите държави гаранти по споразуменията за независимостта на Кипър от 1960 г., които все още имат формална роля и без чието съгласие най-трудните въпроси за сигурността не могат да бъдат решени (CNA).

Брюксел може да добави тежест, но не и да замени ООН

Европейската комисия участва по-видимо, отколкото в предишни кръгове. На 13 юли тя назначи Рафаеле Фито, италиански заместник-председател на Комисията, за специален представител за Кипър (Open, Cyprus Mail). Пратеникът на ООН Мария Анхела Олгин се срещна с Фито и с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в Брюксел на 22 юли, а след това замина за Анкара, за да провери позицията на Турция (Politis).

Брюксел има конкретна причина да се интересува. Кипър се присъедини към ЕС през 2004 г., но правото на Съюза остава суспендирано в северната част на острова, където Републиката не упражнява ефективен контрол. Тази аномалия е записана в договора за присъединяване (EUR-Lex). Раздвижване по Кипър би могло да отключи и части от замразените отношения между ЕС и Турция — включително в търговията, енергетиката, транспорта и миграцията (European Commission). Европейският съвет, в който държавните и правителствените ръководители задават политическата посока на ЕС, вече е поставил евентуалното сближаване с Анкара в рамка: постепенно, обратимо и обвързано с поведението на Турция (European Council).

Фито може да свърже европейските стимули с процеса на ООН. Не може да го замени. Държавите гаранти държат ключовете към въпросите за изтеглянето на войските и правата на намеса — теми, по които Брюксел няма мандат да договаря решение. В собствения си доклад до Съвета за сигурност от 2017 г. Гутериш посочи, че Кран-Монтана се е провалил, защото страните не са успели да постигнат нужната „критична маса“ по основните глави, особено сигурността и управлението (S/2017/814). Оттогава тези въпроси не са станали по-лесни.

Гутериш може да очертае разминаването и да събере участниците в една стая. Не може да накара Турция да преговаря в рамка за федерация, която Анкара вече отхвърля.