Хегсет ревизира силите на САЩ в Европа

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет разпореди шестмесечен преглед на всички военни активи на САЩ в Европа. Във Вашингтон представят процеса като „НАТО 3.0“: модел, при който европейците поемат отбраната на собствения си континент, а САЩ се отдръпват назад. Това е едностранна американска процедура, основана на конституционните правомощия на президента като върховен главнокомандващ. Нито европейско правителство, нито орган на Алианса може да я блокира (Си Би Ес, „Льо Монд“). За европейските столици това означава промяна, която ще трябва да поемат.

Какво всъщност осигурява Вашингтон

Според публикациите в обхвата на прегледа попадат 50 от 150 изтребителя, всичките осем самолета цистерни за дозареждане във въздуха, 11 от 26 морски патрулни самолета, ракетна подводница, ударна група с авионосец и една от двете бомбардировъчни групи („Тагесшпигел“). Това са системите, които правят отбранителните планове на НАТО изпълними: въздушно прикритие, наблюдение, удари на голяма дистанция, морски контрол и способност Европа да бъде подсилена през Атлантика („Ал Джазира“). Без самолетите цистерни европейските изтребители не могат да останат достатъчно дълго във въздуха. Без патрулните самолети се отварят празнини в проследяването на подводници. Прегледът засяга не видимия обем на съюзническата отбрана, а връзките, които я държат работеща.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се опита да ограничи щетите, като заяви, че прегледът ще върви „в тясна консултация със съюзниците“ и че според върховния съюзен командващ на НАТО много от евентуално изтеглените способности вече са покрити или скоро ще бъдат (НАТО). Германският министър на отбраната Борис Писториус беше по-пряк: бързи съкращения без ясна пътна карта за европейско заместване биха създали „опасни дисбаланси в способностите“ („Дер Шпигел“, „Адевърул“). Разликата между успокоението на Рюте и предупреждението на Писториус описва добре европейския проблем.

Разходите растат, зависимостта остава

Аргументът на Вашингтон за по-справедливо споделяне на тежестта има фактическа основа. Европейските съюзници увеличиха основните си отбранителни разходи с над 90 млрд. долара през 2025 г., което е скок от почти 20 % за една година (НАТО). Полша е начело в НАТО по разходи като дял от БВП. Румъния е предвидила 16,68 млрд. евро по СЕЙФ, новия заемeн инструмент на ЕС за военни покупки, за бойни машини, системи срещу дронове и боеприпаси („Медиафакс“).

Но разходите сами по себе си не са заместване. Между 2020 и 2024 г. 64 % от оръжейния внос на европейските държави от НАТО е дошъл от САЩ („Льо Нувел Економист“). Европа няма достатъчно заводи, компоненти, барут и квалифицирани работници, за да разшири бързо собствената си отбранителна индустрия. Франция, Германия и Италия рискуват да развиват три отделни програми за бойни самолети вместо една, след като водещото сътрудничество по СКАФ зацикли заради спорове за управлението и споделянето на технологии („Льо Монд“). По-големите бюджети, насочени през американски доставчици, задълбочават зависимостта, която би трябвало да намалят.

Източният фланг го разчита първи

Варшава използва натиска на Хегсет, за да настоява за постоянна американска база на полска територия. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че първоначалният отговор от Пентагона бил положителен („Полсат нюз“). Дори държавата, която харчи най-много в НАТО като дял от БВП, иска Америка физически вградена в собствената ѝ отбрана.

Литва вижда риска още по-остро. Местни експерти определиха бързото американско изтегляне като „подарък за Русия“ и предупредиха, че самият преходен период създава уязвимост (ЛРТ). Балтийските отбранителни плановици вече са посочили какво не могат да заменят бързо: противовъздушна отбрана с голям обсег, електронна война, ранно предупреждение и логистични вериги, които придвижват съюзническите подкрепления до позициите им.

Румъния гледа на празнината през Черно море, където базите в Девеселу и Михаил Когълничану са опора на съюзническото възпиране. Румънските публикации подчертават, че самолетите цистерни, разузнавателните дронове, изтребителите и морските патрулни самолети са точно онези активи, които Вашингтон може вече да не предоставя автоматично („Юронюз Румъния“).

Извън Пентагона никой не е виждал реалния списък със съкращения. Конгресът изисква докладване, преди числеността на американските войски в Европа да падне под 76 000 души, а проектите за отбранителни разходи в Камарата на представителите и Сената се опитват да ограничат големи намаления („Нотус“). Но прегледът обхваща способности, не само численост. Докато не бъде публикувана карта по способности, която показва кой запълва коя празнина, кога и с какво, уверенията на НАТО ще зависят от преходен график, който Вашингтон може и да не спази.