Скъпата енергия затваря химически заводи

В „Хемелот“, голям индустриален комплекс в нидерландската провинция Лимбург, производителят „Фибрант“ е затворил три от седемте си завода. Саудитската „Сабик“ и свързаната с Египет „ОСИ“ са продали свои предприятия на същата площадка. Химическите комплекси не са сбор от независими сгради. Заводите в „Хемелот“ споделят тръбопроводи, странични продукти, топлина и логистика. Когато отпадне едно звено, съседните предприятия губят суровина или клиент, а целият клъстер отслабва. Подобно изпразване вече се вижда в Лудвигсхафен, Антверпен и Южна Италия. Движе го разликата в разходите, която европейските политици сега се опитват да намалят.

Енергията като сметка за ток и суровина

Химическите заводи не само потребяват енергия. Те превръщат изкопаеми молекули в продукти. Природният газ и петролните деривати не са само гориво: те стават гранулата тор, пластмасовата смола, фармацевтичната съставка (Международна агенция по енергетика). Когато цената на газа се повиши, натискът идва едновременно през сметката за електричество и през цената на входящата суровина. Европейските производители плащат приблизително двойно по-високи цени за електроенергия от американските си конкуренти според независимо енергийно моделиране (Energynews). Това само по себе си би било проблем. В химията ефектът се удвоява.

В средата на юли 2026 г. спот цената на газа в Германия беше 57,8 евро/мВтч, електроенергията за следващия ден струваше средно 113,0 евро/мВтч, а квотите за въглеродни емисии по СТЕ, европейската схема за търговия с емисии, при която компаниите купуват разрешителни за всеки тон изпуснат СО2, бяха около 79 евро за тон (BDEW). Повечето азиатски конкуренти не плащат нито сравними енергийни сметки, нито подобна цена за въглерода. Германското химическо производство остава с над 20 % под средното си ниво от 2021 г. според данни от индустриален мониторинг (NZZ).

Работните места се местят, не изчезват

Работната сила на „БАСФ“ в Лудвигсхафен е намаляла от 33 370 души в края на 2024 г. до около 30 000 позиции на пълен работен ден. В същото време компанията инвестира 8,7 млрд. евро в нова площадка в Чжанцзян, Китай (finanzen.net). „БАСФ“ казва, че китайската инвестиция е отчасти насочена към растящото търсене в Азия, а не само към бягство от германските разходи (BASF). Двете обяснения не се изключват. Крайният ефект обаче е по-малко работни места в Европа и повече капацитет в Азия.

В Бриндизи, Южна Италия, синдикатите предупреждават, че протокол, подписан през март 2025 г., очертава постепенното спиране на всички операции в базовата химия, тоест масовите химически съставки, върху които други производители изграждат своето производство, в завода на „Версалис“ (BrindisiTime). Синдикатите не отхвърлят зеления преход. Те искат гаранции за заетостта и национален план, преди заводите да бъдат затворени. В Белгия „ТоталЕнержи“ планира да затвори до 2027 г. един от двата си парокрекинга в Антверпен, съоръжения, които разграждат петролни суровини до основни градивни елементи за пластмаси и химикали (chemietechnik.de).

Брюксел се опитва да забави натиска

Пакетът на Европейската комисия от юли 2026 г. предлага да се забави темпът, с който таванът в СТЕ намалява след 2030 г., да се удължат безплатните емисионни квоти, които предпазват индустрията от част от въглеродните разходи, и да се създаде Индустриална банка за декарбонизация със 100 млрд. евро. Комисията твърди, че мащабната електрификация може да намали сметката на Европа за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро годишно до 2040 г. (Европейска комисия). Фламандското правителство вече разширява компенсациите за непреки въглеродни разходи в цените на електроенергията към повече енергоемки сектори, включително химията (vraagenaanbod.be).

Компромисът е реален. СТЕ работи: емисиите в обхванатите сектори са намалели приблизително наполовина от 2005 г. насам, което я прави един от малкото климатични инструменти на ЕС с доказан резултат (Clean Energy Wire). Отслабването на тавана рискува да възнагради по-стари заводи, зависими от изкопаеми суровини, и да постави в по-неизгодна позиция компаниите, които вече са инвестирали в по-чисти процеси (Energy Market Price).

Европа се опитва да затвори мръсното производство, преди чистият заместител да е достатъчно евтин за работа. Пакетът на Комисията купува време. Икономическият тест е дали правителствата ще го използват, за да изградят по-евтина чиста електроенергия, мрежи и водород. Само компенсациите поддържат капацитета жив, но не го правят конкурентен.