Блокадата на Хормуз удря германската стомана

Германското производство на стомана намаля с 2,8 % на годишна база („Трейдинг икономикс“). Секторът на машиностроенето и електротехниката, гръбнакът на германската индустрия, се сви с 1,3 % („Гезамтметал“). Несъстоятелността в логистиката достигна 11,1 случая на 10 000 фирми, най-високото равнище в сектора. Сто дни след началото на блокадата на Ормузкия проток щетите вече стигат до индустриалното ядро на Европа, преди потребителските цени да са отразили пълния удар.

От протока до заводския цех

Ормузкият проток, тесният морски коридор между Иран и Оман, обичайно пропуска около 14,8 млн. барела петрол дневно, или приблизително 14 % от световното търсене. Трафикът е с над 90 % под нормалното. Най-голямото освобождаване на аварийни запаси досега, 400 млн. барела, активирано на 11 март, бързо се изчерпва. Аварийните резерви на страните от ОИСР са паднали до буфер за 60-90 дни, близо до законово изисквания минимум на Международната агенция по енергетика.

Петролът „Брент“, основният световен ценови ориентир, се установи около 93-98 долара за барел. Това е приблизително 35 % над равнищата преди кризата, но далеч под 200-те долара, от които се опасяваха част от анализаторите. Заобикалящите Ормуз тръбопроводи на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства могат да пренасят 3,7-5,7 млн. барела дневно. Вносът на суров петрол в Китай падна до най-ниското си равнище от 2020 г.. Световното търсене на петрол намаля с 2,3 млн. барела дневно на годишна база през април. Свиването на търсенето беше толкова рязко, че компенсира част от загубеното предлагане.

Колко дълбоки са пукнатините

Майското проучване на института „Ифо“ установи, че 15,9 % от германските производители съобщават за недостиг на материали, при 13,8 % през април. Най-силно засегната е химическата индустрия, където делът достига 31,2 %. Натискът върху доставките вече не се ограничава до суровини: швейцарският производител на смазочни материали „Моторекс“ отчита поскъпване на входящите разходи с 200-300 %, при оставащи запаси само за 3-5 месеца.

Прогнозите за растежа на германския БВП за цялата 2026 г. бяха понижени до 0,3-0,5 %. Еврозоната като цяло се сви с 0,2 % през първото тримесечие.

Сметката идва през зимата

Най-тежкият удар върху потребителите още е на месеци разстояние. Международният валутен фонд изчислява, че удвояването на транспортните тарифи добавя 0,7 процентни пункта към инфлацията, като пикът идва около 12 месеца по-късно. „Рабобанк“ прогнозира, че храните в Нидерландия ще бъдат със 7 % по-скъпи до Коледа, защото разходите за торове и транспорт постепенно преминават през веригите за доставки. Цените за контейнерен превоз по маршрутите Азия-Европа скочиха с 20-25 % само през първата седмица на юни.

ЕЦБ, Европейската централна банка, която определя лихвените проценти за еврозоната, включително за България, е изправена пред избор без добър изход. Инфлацията в еврозоната достигна 3,2 % през май, тласкана от 9,9 % ръст на цените на енергията. Пазарите оценяват на 99 % вероятността за повишение на лихвата до 2,25 % на 11 юни. Икономиката обаче вече се свива. Вдигането на лихвите срещу инфлация, причинена от петролен шок в предлагането, означава да се охлажда търсенето, когато проблемът е, че част от стоките физически не стигат до пазара. Това е класическият капан на стагфлацията: слаб растеж и инфлация едновременно, без инструмент, който да решава и двете.

Дори Ормуз да бъде отворен утре, според „Рабобанк“ нормализирането ще отнеме до септември заради разминиране, пренасочване на танкери и изчерпани запаси. Щетите, които вече се движат по веригите за доставки, ще стигнат до рафтовете в магазините и сметките за енергия след месеци. Решението на ЕЦБ в сряда ще покаже дали централната банка дава приоритет на инфлацията, която може да измери днес, или на рецесията, която вече се очертава.