Хормуз чака шестмесечно разминиране

Иран и Съединените щати се приближават до рамка за 60-дневно примирие в Ормузкия проток — тесния морски проход, през който минават около 20 % от превозвания по море петрол в света. Сортът Брент поевтиня с 4,5 % след новината до около 98,83 долара за барел (ен-ти-ви). Но три месеца след като Иран затвори протока в отговор на американско-израелските удари, физическата логистика изостава далеч зад дипломацията. Разстоянието между подписаното споразумение и възстановените енергийни доставки се измерва в месеци, вероятно и в години, а сметката ще стигне до европейските потребители и данъкоплатци.

840 кораба и минно поле

Примирието само поставя началото на разчистването. Над 600 танкера са блокирани в Персийския залив, а още 240 чакат отвън, според изпълнителния директор на „Сауди Арамко“ Амин Насер (Си Ен Би Си). Корабите, които са поели по обходния маршрут около нос Добра надежда в Африка, добавят около 3 800 морски мили на курс и така намаляват ефективния капацитет на флотилията с близо една трета (стрейтс.лайв). Тези кораби не могат просто да се върнат в протока. Първо трябва да завършат текущите си пътувания.

След това идват мините. Пентагонът е казал пред Конгреса, че пълното разминиране може да отнеме шест месеца („Вашингтон пост“). Самият Иран не може да отчете къде се намират всички поставени мини (ИндексБокс). Докато морското дъно не бъде сертифицирано като безопасно, застрахователите няма да свалят тарифите. Премиите за военен риск — надбавката, която застрахователите начисляват за кораби в конфликтни зони — скочиха от 0,125 % от стойността на корпуса до 5 % само дни след ударите през февруари („Пропърти Кежуълти 360“). Както обобщи „Иншурънс бизнес магазин“: „Примирието няма да отвори отново застрахователния пазар — поне засега“ („Иншурънс бизнес магазин“).

Суровият петрол може да стигне до пазарите вносители за две до шест седмици. При горивата срокът е по-дълъг, защото рафинериите в Залива се нуждаят от седмици, за да заработят отново. Международната агенция по енергия очаква световната икономика да се върне към траекторията си отпреди конфликта най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 г. („Гълф нюз“).

Кой всъщност плаща

Инфлацията в Румъния достигна 10,71 % през април, а горивата поскъпнаха с около 35 % на годишна база (Аджерпрес). В еврозоната Испания отчете най-високата инфлация — 3,2 %, като енергията обяснява над 60 % от ценовия натиск (Мерка2). В Нидерландия дизелът стигна 2,37 евро за литър — най-високата цена в ЕС (Международен съюз за автомобилен транспорт).

„Шел“ отчете печалба за първото тримесечие от 4,84 млрд. евро, с 20 % повече на годишна база, като приблизително 1 млрд. евро се свързват с кризата около Ормуз (Ен Пе О Радио 1). „ТоталЕнержи“ отчете 51 % ръст на нетната печалба („Мейд-ин.бе“). Според оценка на „Оксфам“ шестте големи петролни компании ще имат общи печалби за 2026 г. от около 93 млрд. евро („Юронюз“).

Правителствата поемат част от разхода. Испания намали ДДС върху горивата от 21 % на 10 % (испанското Министерство на финансите). Нидерландия отпусна 927 млн. евро целева подкрепа, но умишлено избегна широко намаление на акцизи или данъци върху горивата, за да не стимулира търсенето при ограничено предлагане (ПрайсуотърхаусКупърс). Румъния ограничи надценките на дребно и въведе ограничения върху износа на горива (Радио Румъния). Тези мерки омекотяват удара, но не премахват основното тясно място в доставките.

Таксуваният път, който Иран иска да запази

Иран и Оман преговарят за постоянна транзитна такса през протока. Тя е представена като плащане за „специални услуги“, а не като тарифа, за да заобиколи ограниченията на международното морско право („Иран интернешънъл“, „Лайвминт“). При около 1 долар за барел това би носило на Иран приблизително 7,3 млрд. долара годишно („Ал Джазира“). Предложената Администрация на пролива в Персийския залив вече приема плащания в китайски юани („Юронюз“).

Тази такса стои до по-големия финансов въпрос. Белият дом казва, че в подготвяната сделка няма паричен трансфер. „Аксиос“ обаче съобщи, че рамката включва до 20 млрд. долара размразени ирански активи като част от схема за размяна, свързана с уран. Ако Иран получи и достъп до замразените активи, и постоянни приходи от транзитната такса, Техеран ще излезе от кризата с чувствително повече доходи, отколкото имаше преди началото ѝ.

Международната агенция по енергия предупреди, че стратегическите петролни резерви — аварийните запаси, които правителствата държат за прекъсвания в доставките — ще влязат в „червена зона“ през юли или август, ако потоците не се нормализират („Синко Диас“). Попълването на рекордното изтегляне от 400 млн. барела след това ще добави 1,8 млн. барела дневно търсене, което ще се конкурира за същото ограничено предлагане (МАЕ, „БлумбъргНЕФ“). Пазарите вече калкулират политическата сделка, но подценяват физическите последици от кризата.