Хормуз вдига енергийната инфлация до 12,5 %

Тесният морски проход между Иран и Оман се превърна в следващия тест за европейската инфлация. Иран твърди, че Ормузкият проток е затворен, докато Вашингтон оспорва дали трафикът действително е спрял. За пазарите обаче не е нужна безспорна блокада. Достатъчни са риск, забавяния и недостиг на алтернативни доставки.

Мащабът обяснява защо. През Ормуз през 2024 г. са преминавали около 20 млн. барела дневно петрол и петролни течности, приблизително 20 % от световното потребление. По същия маршрут е минавала и около една пета от глобалната търговия с втечнен природен газ, според Управлението за енергийна информация на САЩ. Повечето от тези потоци са насочени към Азия, не към Европа. Но Европа купува енергия на глобални пазари, затова тесен проход, който обслужва Китай, Индия, Япония и Южна Корея, може да вдигне разходите за дизел, газ, торове и индустриални суровини от Ротердам до Силезия.

Шокът първо минава през цените

Европейската уязвимост не идва основно от преки доставки на петрол от Залива. Германия е внесла директно от Близкия изток само 6,1 % от суровия си петрол през 2025 г., докато общата ѝ зависимост от енергиен внос е била 67 %, отбелязва Дестатис. В това е основното напрежение: ниската пряка експозиция може да съществува едновременно с висока ценова експозиция.

Първият канал са очакванията. Фючърсните цени се движат, когато търговците очакват по-стегнато предлагане, по-високи транспортни разходи или по-скъпи премии за военен риск. БНП Париба предупреди, че само част от нормалните потоци през Ормуз могат да бъдат заобиколени чрез тръбопроводи. Това оставя петролния пазар бързо да калкулира недостига на доставки за незабавна доставка в кривата на сорта Брент БНП Париба.

Вторият канал е пренасянето на цените от енергията на едро към домакинствата и фирмите. Юнските прогнози на ЕЦБ посочват, че по-високите цени на суровия петрол и рафинираните продукти се пренасят изцяло и бързо към течните горива. Газът и електроенергията се движат по-бавно и различно в отделните държави, защото договорите, хеджирането, тарифите и данъците не са еднакви прогнози на ЕЦБ. Затова един и същ външен шок може да се превърне в натиск върху цените на горивата в една страна, в проблем с електроенергията в друга и в удар върху индустриалните маржове в трета.

Кой плаща и къде

Първи плащат потребителите, които трудно могат да изчакат или да заменят енергийния източник. Пътуващите до работа, превозвачите, авиокомпаниите, химическите заводи, производителите на торове и хранителната индустрия усещат натиска най-бързо. Данните на Евростат за индустрията показват, че промишлеността в ЕС е потребила 8 835 петаджаула енергия през 2024 г., като електроенергията е била 33,3 %, природният газ 31,9 %, а петролните продукти все още 10,4 % Евростат. Това не е само история за цените на бензиностанциите.

Домакинствата го усещат през отоплението, електроенергията и транспорта. Домакинствата в ЕС са използвали 9,54 млн. тераджаула енергия през 2024 г., като газът е бил 29,4 %, електроенергията 26,9 %, а отоплението на жилища само по себе си е формирало 61,5 % от енергийното потребление на домакинствата Евростат. Домовете на газово отопление и шофьорите губят по-рано от градските домакинства с централно отопление и добър обществен транспорт.

Германия изглежда изложена, защото съчетава индустрия, вносна енергия и ниски летни запаси. Ен Де Ер съобщи, че газовите хранилища са били запълнени около 35 % на 9 юни, приблизително 25 процентни пункта под средното за 2017-2021 г. БДЕВ постави германските запаси на 35,3 % на 9 юни, а спот цената на Те Ха Е на 50,3 евро за мегаватчас на 10 юни Ен Де Ер, БДЕВ. Нидерландия е различен случай: тя не е просто жертва, а трансмисионен център, защото фючърсите върху нидерландския ТТФ служат като котва за европейските цени на газа през Ай Си И Ендекс Ай Си И.

Испания има буфери, но не и имунитет. Капацитетът ѝ за регазификация и възобновяемите източници помагат, но „Ла Вангуардия“ съобщи, че националната енергийна зависимост е 68,4 % от крайното потребление, при цел в Националния интегриран план за енергетика и климат от 50 % до 2030 г. „Ла Вангуардия“. Италия и Полша стоят по-близо до забавените канали: рафинирани продукти, торове, транспортни разходи и цени на храните.

Политическите печалби са по-тесни. Износителите на втечнен газ извън Залива, рафинериите със запаси, операторите на хранилища и търговците, които могат да пренасочват товари, печелят от недостига. За правителствата няма лесен избор. Субсидирането на горивата премества сметката от колонките към бюджета. Пропускането на цените към потребителите пази публичните финанси, но удря избирателите и фирмите. Затягането на паричната политика може да ограничи инфлационните очаквания, но не може да отвори Ормуз.

Затова последната прогноза на ЕЦБ е важна. Тя предвижда общата инфлация в еврозоната да достигне връх от 3,4 % през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г., а енергийната инфлация да стигне 12,5 %. Прогнозата върви заедно с повишение на лихвите с 25 базисни пункта и предупреждение, че фискалната подкрепа трябва да бъде временна, целева и съобразена с конкретните нужди прогнози на ЕЦБ, изявление на ЕЦБ. Европа отново влиза в стария енергиен капан: да защити доходите, бюджетите и ценовата стабилност. Не може да защити напълно и трите едновременно.

Отвореният въпрос

Най-трудният факт остава физическото състояние на протока. Френски публикации описаха срив от около 160 кораба дневно до 11, но това число остава слабо без независимо потвърждение чрез проследяване на плавателните съдове „Льо Гран Континан“. Експертните коментари също оставят място за продължаващо преминаване, което подкрепя тезата за тежка квазиблокада повече, отколкото за доказано затваряне с нулев транзит „Ле Кле дю Моаян-Ориан“.

Следващите сигнали за наблюдение са практични: реалните движения на танкерите, застраховките срещу военен риск, товарите с втечнен газ от Катар, запълването на европейските хранилища, цените на дизела и разходите за торове. Не е нужно Европа да остане без енергия, за да я заболи от Ормуз. Достатъчно е да продължи да купува изкопаеми горива на пазар, в който рискът вече е част от цената.