Ормуз остава миниран 50 дни

Почистването на морски мини от корабен коридор е бавна техническа операция. Дипломатическото съобщение не съкращава този срок. Рамката между Вашингтон и Техеран, обявена на 15 юни, очертава път към повторното отваряне на Ормузкия проток (Си Ен Би Си), а лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Италия бързо подкрепиха спешна европейска мисия за разминиране. Но почти всичко, което трябва да превърне тази политическа воля в реално прочистени маршрути, още липсва.

Самолетоносачът не е миночистач

Еманюел Макрон даде най-видимото обещание: Франция можела да разположи самолетоносача Шарл дьо Гол, авиация и фрегата в рамките на два-три дни (Уест-Франс). Групата, която се намира в източното Средиземноморие с две фрегати за противовъздушна отбрана, може да осигури наблюдение и въздушно прикритие. Тя обаче не може да открива и унищожава морски мини. Реалното разминиране би трябвало да се извършва от френски дронове за минна война (Льо Фигаро), но няма публикуван състав на силите, командна структура или срок за приключване.

Германия вече е преместила техника по-близо до района. Миночистачът Фулда и помощният кораб Мозел са изнесени напред в източното Средиземноморие. На 16 юни обаче Йохан Вадефул, заместник-председател на парламентарната група на ХДС/ХСС на Фридрих Мерц, постави три условия за германско участие: доказателство, че бойните действия са спрели, стабилно основание в международното право и мандат от Бундестага. Германският парламент трябва да одобрява въоръжени мисии зад граница по силата на решение на Конституционния съд от 1994 г. (Кроне, Закон за парламентарното участие). Само този мандат може да отнеме седмици.

Италия има същото ограничение. Джорджа Мелони заяви, че Рим може да участва, но само след парламентарно разрешение и под флага на ООН или ЕС (Юронюз). Италиански медии посочиха възможни средства — миночистачи от клас „Гаета“ като Кротоне и Римини, автономни подводни апарати и дронове за обезвреждане на мини. Това обаче са журналистически реконструкции, не потвърдени разполагания (Кориере дела сера, Куотидиано).

Литва показва друг мащаб на солидарност. Парламентът ѝ одобри изпращането на до 40 души в района на Ормуз, но министърът на отбраната беше ясен: Литва няма да изпраща кораб, а военноморският ѝ капацитет остава в Балтийско море (ЛРТ, Лритас).

Два пътя, и двата блокирани

Европа трябва да избира между две процедури за легитимиране на мисията. И двете имат собствена точка на блокиране.

Коалиция на желаещите, водена от Франция и Великобритания, е най-бързият вариант. Париж вече работи по тази линия, представяйки я като многонационална мисия, вместо да чака общо европейско одобрение. Разширяването на операция „Аспидес“, съществуващата военноморска мисия на ЕС в Червено море, към Ормуз би дало по-солидна правна основа. Но промяната на мандата изисква единодушие от всички 27 държави членки, което означава, че всяко правителство може да я спре (Ройтерс, чл. 31 от Договора за Европейския съюз).

Реакцията на Полша показва как кризата разделя Европа географски. Доналд Туск възрази срещу изключването на Варшава от разговорите за сигурност, водени от Париж, Берлин и Лондон, и каза, че договорености без Полша няма да я обвързват (ТВН24). За Варшава Ормуз е второстепенен. Украйна и източният фланг остават приоритет, а всяко искане за изпращане на ограничени военноморски ресурси към Персийския залив се мери спрямо риска този фронт да отслабне.

Празнината, която пазарите гледат

Дори всички политически и правни врати да се отворят, търговското нормализиране ще изостане. Според „Джерусалем пост“, който цитира пет западни източника от сферата на морската сигурност, само операциите по издирване на мини могат да отнемат 40-50 дни, преди застрахователите и корабните компании да възстановят доверието си (Джерусалем пост). Корабособствениците и застрахователите по линия на „защита и обезщетение“ следят указанията по санкциите, премиите за военен риск и морските предупреждения, преди да приемат даден маршрут за безопасен (Уест ъф Ингланд, Международна морска организация).

Всички ключови елементи остават нерешени. Нито една голяма държава участник не е финализирала мандат. Няма потвърдена командна верига. Не е осигурено съгласие от крайбрежните държави, не е публикувана оценка на минните полета, не е започнало преоценяване на риска от застрахователите. Европа има политическо желание за мисия по разминиране и част от военноморските средства, за да я опита. Липсва ѝ механизмът, който да свърже двете, както и времето, което Ормузкият проток няма да ускори само защото лидерите го очакват.