Хормуз оскъпява европейския газ

След американските удари по ирански ядрени обекти и последвалата размяна на ракети край Ормузкия проток европейските енергийни цени скочиха за дни. Няма физически блокиран танкер. Нито едно правителство не е обявило недостиг. Цената обаче вече пристигна чрез петролните бенчмаркове, газовите фючърси и застраховките за корабоплаване, които преоцениха риска още преди да има доказателство, че протокът е затворен.

Сортът „Брент“ затвори на 18 юли при 88,10 долара за барел, с около 16 % нагоре за седмица (Икономик Таймс ЕнерджиУърлд, Шеъртрейдър). Нидерландският Ти Ти Еф, основният европейски газов бенчмарк, достигна 57,72 евро за мегаватчас, или над 18 % ръст за същия период (ен-ти-ви). Застраховката срещу военен риск за танкери, които минават през Ормуз, вече струва между 3 и 10 % от стойността на корпуса. За кораб за 100 млн. долара това означава между 3 и 10 млн. долара за един рейс. Преди конфликта същото покритие е струвало около 250 000 долара (Дъ Нешънъл, ПортПрокюр).

Как криза в Залива стига до европейските сметки

Европа внася малко петрол и газ директно от Залива. Според оценката на Администрацията за енергийна информация на САЩ 84 % от суровия петрол, който минава през Ормуз, отива към Азия (Администрация за енергийна информация). Но енергията се търгува глобално. Когато азиатските купувачи се страхуват, че може да загубят катарски втечнен природен газ, те започват да наддават по-агресивно за американски, нигерийски и австралийски товари. Това вдига цената на алтернативите, от които Европа вече зависи.

Отделно от това вносът на втечнен природен газ в ЕС е спаднал с 18 % на годишна база през юни, според Ес енд Пи Глобъл (Ес енд Пи Глобъл). Това показва, че пазарът се е затягал още преди скока от тази седмица.

Разходите се усещат различно според това какво купуваш. В Италия дизелът мина 2 евро за литър точно когато изтече временната отстъпка от акциза (Скай Ти Джи 24). В Германия химическите компании, които купуват петрол на спот пазара, са под незабавен натиск, защото не могат достатъчно бързо да се хеджират срещу поскъпването (Тагесшау). При морския транспорт спот цените за контейнери по маршрутите между Далечния изток и Залива са минали 7 000 долара за контейнер, а около 250 000 контейнера седмично се пренасочват далеч от протока (Маритим Данмарк).

Зимните запаси под ценови натиск

Моментът прави проблема по-труден. В края на юни газовите хранилища в ЕС бяха запълнени на 48,9 %, при 58,6 % година по-рано. Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори предупреди, че вносът на втечнен природен газ трябва да нарасне с около 13 % спрямо нивата от 2025 г., за да бъде изпълнена задължителната цел хранилищата да са запълнени на 90 % преди зимата (Енердата). Зареждането на хранилищата, докато рисковата премия в Залива расте, превръща рутинна покупка на газ в политическо решение за разходи.

Работната група за Енергийния съюз към Европейската комисия заключи на 13 юли, че няма „непосредствен риск за сигурността на доставките“, като посочи свободния капацитет за внос на втечнен газ и наличните аварийни петролни резерви (Европейска комисия). Тази оценка има основание. Европа разполага с алтернативи, а част от тях вече работят: терминали в Италия и Хърватия са преминали към американски товари, когато катарските доставки са се затруднили.

Но „няма недостиг“ не означава „няма проблем“. Брюксел може да координира, да свиква срещи и да управлява правилата за освобождаване на запаси. Не може да накара корабособственик да плава през спорни води, да принуди застраховател да предложи приемлива цена или да задължи банков отдел по съответствие да одобри товар, свързан със Залива. Асоциацията на пазара „Лойдс“ го формулира ясно: застраховки все още има, но намаленият трафик отразява „опасенията за безопасността на собствениците и капитаните“ (Асоциация на пазара „Лойдс“). Тясното място не е инфраструктурата за доставки. То е готовността на частните компании да поемат риск, върху която нито един енергиен комисар няма пряка власт.

Сметката идва така или иначе

Европа вероятно може да управлява доставките, докато протокът остава формално проходим, макар и практически затруднен. Тя обаче не може да премахне рисковата премия, защото решаващите лостове са във Вашингтон, Техеран, корабособствениците, застрахователите и банките, чиито рискови комитети отговарят пред акционерите си, а не пред енергийната политика на ЕС. Правителствата поемат политическата цена: недоволство от горивата, по-скъпо запълване на хранилищата и натиск от индустрията. Инструментите за решаване на самия конфликт остават извън европейските ръце.