Хормуз остана с 12 преминавания

Преминаванията на товарни кораби през Ормузкия проток спаднаха от 29 в събота до 12 в неделя след нови атаки срещу плавателни съдове в тесния воден коридор между Иран и Оман („Пънч“, „Уолстрийт джърнъл“). През протока минава около една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ (Си Ен Ен). Кораби все още преминават, но от търговска гледна точка коридорът остава силно нестабилен: петдневната средна стойност преди уикенда беше едва 27 % от равнището преди сътресението, когато дневните преминавания са били около 110 („Портнюз“).

Това засега е шок в цените и доверието, а не непосредствен физически недостиг. Европа вече усеща ефекта.

Първо скачат превозът и застраховките

Веригата на разходите от Ормуз до европейските заводи е къса. По-малко сигурни преминавания означават по-малко корабособственици, готови да поемат риска, а това вдига цените на превоза и застраховките за дни. Наемните ставки за танкери по маршрутите в Персийския залив се повишиха до около 190 500 долара на ден спрямо 106 500 долара седмица по-рано, като някои товари носят почти 470 000 долара на ден („Индиън експрес“). Застраховката срещу военен риск, допълнителната премия за плаване през зона на конфликт, е около 3 % от стойността на кораба. Това е под пика от 5 %, но все още е дванадесет пъти над приблизително 0,25 %, начислявани преди конфликта („ИндексБокс“). Повече от 1 000 кораба остават блокирани в Залива в очакване на безопасно преминаване (ен-ти ви).

По-високите разходи за превоз и застраховане влизат в цената на петрола, газа и химическите товари още при договарянето им. След това европейските производители се сблъскват с по-скъпи суровини. Част от тях прехвърлят разхода към клиентите, други го поемат за своя сметка и намаляват инвестициите.

ЕЦБ, която определя лихвените проценти в еврозоната, оценява, че този енергиен шок може да намали растежа в еврозоната с 0,4 процентни пункта, и повиши депозитната си лихва до 2,25 % (ЕЦБ, „Бурсорама“/„Ройтерс“). Рискът за централната банка е фирмите и домакинствата да започнат да очакват трайно високи цени. Така едно прекъсване в предлагането може да се превърне в устойчива инфлация.

Италианските заводи усещат удара първи

Италия показва най-конкретните признаци на натиск на равнище предприятия. Стоманодобивни заводи в Бреша обмислят да спират пещите в часовете с най-висока цена на електроенергията. Местно индустриално проучване установява, че 64 % от компаниите са изправени пред поскъпване на суровините, а пренасочените доставки добавят до 18 дни закъснение („Джорнале ди Бреша“). Италианското лоби на малките и средните предприятия отчете поскъпване на газа с 38 % и на електроенергията с 11 % от началото на кризата („Конфартиджанато“).

В Полша проблемът се развива по-бавно, през торовете. Вътрешните цени на уреята остават високи, а при торове, които могат да достигнат до половината от разходите на земеделските стопанства, инфлацията при храните е отложен, но реален канал („Топ аграр“). В Нидерландия ТТФ, основният европейски газов бенчмарк за доставка през следващия месец, спадна до около 41,68 евро за мегаватчас, след като движението на част от танкерите за втечнен газ се възобнови („Беърд Маритайм“). Нидерландските анализатори обаче разглеждат това облекчение като крехко, докато превозът и застраховките остават скъпи.

Печелят корабособствениците и брокерите, които събират завишени наемни ставки. Печелят и застрахователите, които преоценяват покритието срещу военен риск. Цената се поема от енергоемките производители, малките фирми без хеджиране, тоест без предварително договорена ценова защита, а накрая и от потребителите, докато разходът минава през веригите на доставка.

Броят на корабите не казва всичко

Има важно уточнение: броят на корабите не е равен на превозения обем. Само три големи танкера са изнесли 4,1 млн. барела от Залива за един ден, което означава, че няколко натоварени кораба могат да тежат повече от десетки по-малки или празни плавателни съдове („Ню Индиън Експрес“). Ю Би Ес очаква близо 80 % от прекъснатите петролни доставки да се възстановят в рамките на три месеца, а алтернативните тръбопроводи от Саудитска Арабия и ОАЕ могат изцяло да заобиколят протока за част от потоците (Си Ен Ен).

Проверката през следващата седмица е ясна. Ако седемдневната средна стойност на преминаванията се възстанови и премиите за военен риск продължат да падат, спадът през уикенда ще остане предупреждение. Ако броят на корабите остане нестабилен, а индустриалните купувачи съобщават за забавени или предоговорени на по-високи цени доставки, Европа няма да има история за недостиг. Ще има история за разходи, която заводите и централните банки не могат да пренебрегнат.