Удар край Хормуз вдигна петрола над $90

В понеделник снаряд удари кувейтския танкер „Кайфан“ край Оман. Екипажът напусна кораба, а сортът „Брент“ поскъпна над 90 долара (ОйлПрайс). Инцидентът идва след месец на ескалация между САЩ и Иран около Ормузкия проток — морския маршрут, през който минават около 20 млн. барела петрол дневно и приблизително една пета от световната търговия с втечнен природен газ (ЕИА). За Европа ударът не се усеща първо като липса на барели. Той минава през по-скъпия транспорт, застраховките и ценовите индекси, които вдигат разходите за газ, ток и горива на целия континент.

От протока до сметката

Европа не трябва да внася директно от Иран, за да плати цената на тази криза. Застраховката срещу военен риск за едно преминаване през Ормуз е поскъпнала от около 0,125 % до нива до 1 % от стойността на корпуса на кораба, а тарифите за най-големите петролни танкери са се увеличили приблизително четири пъти (Ейтекс, ЛМА). Корабите още плават, но всяко пътуване вече се ценообразува по нов начин.

Тези допълнителни разходи влизат директно в доставната цена на суровия петрол, втечнения газ и рафинираните продукти в европейските пристанища. Физическият недостиг започва, когато товарите спрат напълно. Ценовият шок вече е тук.

Полупразни хранилища в лош момент

Моментът прави натиска по-силен. Газовите хранилища в ЕС са били запълнени приблизително наполовина в средата на юли — доста под целта от 90 %, която държавите членки трябва да достигнат до 1 ноември по силата на европейските правила (Газ Аутлук, Европейска комисия). АСЕР, енергийният регулатор на ЕС, предупреди, че Европа може да се нуждае от около 13 % повече внос на втечнен природен газ спрямо миналата година, за да изпълни този срок (Енердата).

Шок в Персийския залив точно в сезона на запълване на хранилищата принуждава европейските купувачи да наддават по-агресивно за заместващи товари. Нидерландският индекс ТТФ, основният европейски ценови ориентир за газа, пренася тази конкуренция в договорите и сметките в целия ЕС.

Този механизъм вече се вижда. Германската БДЕВ, асоциацията на енергийната индустрия, отчете спот цена на газа от 57,8 евро/мВтч, 30-дневна средна цена на електроенергията от 113 евро/мВтч и национални газови хранилища, запълнени едва на 45,2 % към 18 юли (БДЕВ). В Италия газът произвежда около 45 % от електроенергията и често определя пределната цена на тока. Така шокът в газовия индекс се превръща в по-високи сметки за домакинства, които никога не мислят за маршрутите на танкерите (АНСА).

Терминалите помагат за доставките, не за цената

Някои държави изглеждат по-добре защитени. Испания получава 34 % от газа си от Алжир през газопровода „Медгаз“, който изобщо не минава през Ормуз, и разполага с най-голямата мрежа в ЕС от седем терминала за регазификация (Ел Мундо). Въпреки това испанският газов индекс вече се търгуваше с премия спрямо ТТФ, след като ограничените доставки на втечнен газ и търсенето по време на горещата вълна натиснаха цените нагоре (Ес енд Пи Глобал). Тръбите и терминалите помагат за наличността. Те не спират поскъпването на индексите.

Гърция показва как печалбите и разходите от корабна криза се разпределят между различни групи. Два танкера, собственост на гръцки корабособственици, бяха ударени в зоната на Ормуз (Катимерини). В същото време гръцката икономика е получавала 25,4 % от вноса си на енергийни продукти от държави от Персийския залив през 2023-2025 г. — четири пъти над средното за ЕС равнище от 6,6 %, според анализ, цитиран от ОТ. Гръцките корабособственици печелят от по-високите фрахтови ставки. Гръцките потребители плащат повече за горива и електроенергия.

След спирането на руския газ Европа прекара три години в замяна на тръбните доставки с втечнен газ по море, норвежки потоци и северноафрикански газопроводи (Брюгел). Това намали лоста на Москва, но създаде нова зависимост от морски маршрути, застрахователни пазари и конкуренция за товари — точно каналите, през които сега шокът от Ормуз стига до европейските енергийни сметки.

Националните правителства контролират субсидиите за сметките и могат да координират извънредно освобождаване на петрол чрез МАЕ — Международната агенция по енергетика, която обединява стратегическите резерви на богатите демокрации. ЕС определя целите за газовите хранилища, но не и крайните потребителски цени. Всяка държава членка решава каква част от разхода да прехвърли към домакинствата.

При кратко прекъсване физически недостиг остава малко вероятен. Но Европа пълни резервите си на кризисни цени, а нито едно правителство още не е казало кой поема сметката, когато буферът издържи, но цената му скочи.