Трафикът през Хормуз се срина с 60%

В сряда през Ормузкия проток са преминали 13 петролни танкера при средно 33 седмица по-рано (Си Ен Би Си). Три катарски кораба за втечнен природен газ и индийски супертанкер с 2 млн. барела кувейтски суров петрол са обърнали курса си. Нито едно правителство не е обявило блокада, но компанията за морско разузнаване „Уиндуърд“ описва маршрута като „функционално оспорван“ (Си Ен Би Си). За Европа разликата е съществена: разходът вече се натрупва в пространството между формално отворения и търговски използваемия път.

Веригата от частни решения

Правителствата могат да договарят примирия. Споразумението между САЩ и Иран, подписано на 17 юни, издържа 19 дни, преди атаките на 6 и 7 юли да повредят три кораба близо до протока (Ал Джазира, Асошиейтед прес). След това решенията, които оформят енергийната цена за Европа, минават към частни участници. Всеки от тях добавя собствено забавяне.

Застрахователите определят рисковите премии. Корабособствениците решават дали да плават. Рафинериите преценяват колко бързо да коригират цените на горивата. Търговците на дребно прехвърлят разхода към потребителите с темпото, което конкуренцията позволява. Европейската централна банка, паричната институция на еврозоната, реагира едва след като шокът вече е влязъл в потребителските цени. Когато Франкфурт стигне до действие, капитанът на танкера отдавна е обърнал курса.

Колко струва маршрутът сега

Премиите за военен риск са достигнали около 2,5 % от застрахованата стойност на кораба за седемдневен транзит, а тарифите за превоз между Азия и Европа са били приблизително 20 % над нивата отпреди кризата („Еврогруп консултинг“). Датските корабни групи „Маерск“ и „Норден“ са преценили, че условията са твърде несигурни за преминаване през протока („Бьорсен“).

Един товар с рафинирани горива от Обединените арабски емирства до Северозападна Европа е бил договорен за около 10 млн. долара, повече от двойно спрямо цената през януари (ОПИС).

Цените на основните сортове суров петрол вече са се върнали надолу, което прави шока да изглежда по-малък, отколкото е. Европейските потребители обаче не купуват суров петрол. Те купуват дизел, авиационно гориво, отоплително гориво и газ — продукти, в чиято цена влизат транспорт, застраховки, рафиниране и търговски надценки. Тези разходи се променят много по-бавно. Всяка държава ги поема по различен начин.

Във Франция изпълнителният директор на „ТоталЕнерджис“ Патрик Пуяне оцени, че ще са нужни три до четири месеца, преди цените по бензиностанциите да се нормализират, защото договорите за наемане на кораби и морският риск изостават от цената на суровия петрол („Льо Монд“). В Нидерландия органът за защита на конкуренцията АЦМ установи, че цените по бензиностанциите не са се върнали до предкризисните равнища, защото разходите на едро и в рафинериите са останали високи (АЦМ). Италия добавя вътрешен фактор: секторната организация „Унем“ изчисли, че поскъпването на дизела от февруари насам се дължи основно на рафиниращите маржове, а не на суровия петрол. Изтичането на отстъпката от акциза върху горивата на 4 юли е добавило около 0,061 евро на литър независимо от кризата в Персийския залив („Ауто.ит“, „Мотор1“). Това, което избирателите плащат на колонката, зависи от местните данъци и от структурата на рафинирането почти толкова, колкото и от цената на барела.

Капанът пред Франкфурт

На 2 юли ЕЦБ оцени, че продължително нарушение на трафика през Персийския залив може да повиши инфлацията в еврозоната с 1,3 процентни пункта в пика ѝ през 2027 г. и да постави под риск до 3 % от производството (ЕЦБ). Членът на Управителния съвет Фабио Панета предупреди, че банката не може да се ангажира с фиксирана траектория на лихвите, докато енергийните пазари остават нестабилни („Банка д’Италия“). Шок в предлагането, който отслабва растежа, е аргумент за по-мека парична политика. Шок в предлагането, който вдига инфлацията, е аргумент срещу намаляване на лихвите. Двете сили удрят Франкфурт едновременно, а ЕЦБ няма инструмент, с който да отвори морски проток.

Европа не контролира Ормуз, не може да принуди корабособствениците да плават и не определя рисковите премии, от които зависи дали товарът ще тръгне. Пазарът вече ценообразува европейската енергия така, сякаш този контрол е загубен.