Хормузките такси удрят индустрията

Европейският проблем с Ормуз вече се усеща във фабрики и стопанства, още преди да стане ясно дали евентуална сделка между САЩ и Иран изобщо може да проработи. Италия е по-малко изложена на суров петрол от Залива, отколкото на рафинирани продукти: според данни на „Банка д'Италия“, цитирани от „Борса Кориере“, делът при суровия петрол е 10 %, а при рафинираните продукти — 25 %. В Полша „Агропрофил“ описа натиска върху земеделците по-пряко: един тон карбамид струва колкото 3,5 тона пшеница.

Германският риск е при индустриалните суровини. „Ен-ти-ви“ проследява тревогите около базовите масла от група 3 — висококачествена основа за смазочни материали в двигатели и машини — както и около доставките на сяра, които захранват химическите вериги. Протокът може формално да бъде отворен, а разходите да останат заключени в застраховки, транспорт и проверки за съответствие със санкционните режими.

Вашингтон пише текста, Европа се приспособява

Кая Калас заяви чрез дипломатическата служба на ЕС, че Съединените щати и Иран трябва да постигнат сделката. ЕС може да предава послания, да предложи експертиза по ядрените въпроси и евентуално по-късно да помогне с ескорти. Това е роля, но не е контрол.

Текстът на предполагаемата сделка остава спорен. „Ал-Монитор“ описа твърдения в ирански медии за облекчаване на санкции, размразени средства, Ливан и повторно отваряне на Ормуз при „ирански договорености“, докато Тръмп и Ванс оспориха условията. За европейските оператори „отворен“ не е достатъчно. Маршрутът трябва да бъде безопасен, застрахован и правно използваем.

Капанът на американските санкции

ЕС може да вдигне собствените си санкции и да освободи активи, замразени по европейското право, както обяснява Съветът. Той обаче не може да защити европейските компании от американски наказания, ако Вашингтон продължи да третира части от търговията като забранени. Анализ на американската правна кантора „Пол Уайс“ показва как ОФАК — службата на САЩ, която следи санкциите — може да определи до какво банките и енергийните компании смеят да се докоснат.

Блокиращият регламент на ЕС трябва да предпазва европейските фирми от част от чуждите санкции. На практика той не прави американските банки, доларовия клиринг или пазара в САЩ маловажни. Затова европейски корабособственик може да има разрешение от Брюксел и пак да изгуби банката, презастрахователя или наемателя, без които плаването не излиза на печалба.

Протокът може да бъде отворен и пак да не работи

„Ройтерс“, цитиран от „Ен Ди Ти Ви“, съобщи, че ирански пратеник бил цитиран да казва, че Ормуз ще бъде отворен, но с такси за преминаване. Това твърдение е оспорвано. По-големият риск е кой получава парите: „Риск Интелиджънс“ предупреди, че плащания към свързани със санкционирани ирански участници могат да създадат риск от американски санкции, а „Брюкселс Таймс“ съобщи за тревога около искания за данни за плавателните съдове.

Застрахователите вече гледат на Залива като на проблем за балансите си. „Уест Пи енд Ай“ описа ефектите върху фрахта, застрахователните разходи и планирането на рейсовете, включително действия на презастрахователи по военните рискове в ирански води и в Залива. Така дипломатическата неяснота се превръща в търговска надбавка.

Европейските решения за сигурност се движат на части. Франция казва, че работи с Лондон по отбранителна мисия за морска сигурност, когато условията позволят, според френското външно министерство. Литва е разрешила до 40 военнослужещи и специалисти по отбранителни системи да участват в международни мисии в Ормуз, съобщи „Ел Ер Те“.

Това е европейската картина: изложени икономики, ограничено влияние и национални правителства, които се готвят да се включат в коалиции, без да ги проектират. Преди компаниите отново да третират Ормуз като нормален маршрут, те трябва да знаят кой контролира преминаването, кой събира таксите, кои санкции реално се облекчават и дали застрахователите възстановяват обичайното покритие. Един подпис може да успокои пазарите за ден. Сам по себе си той не освобождава товара.