Унгария спря пазарните преговори на Украйна

На закрито заседание на служители, които работят по разширяването на ЕС, на 17 юли Унгария е отказала да даде съгласие за следваща стъпка в преговорите за членство на Украйна, съобщи „Европейска правда“, като се позова на дипломатически източници. Публично съобщение на Съвета на ЕС не потвърждава разговора. Но самото блокиране, ако е описано точно, показва по-дълбок проблем: всяка стъпка към членство в ЕС изисква единодушие, а всяко правителство може да превърне процедурен етап в политически лост.

Това не беше вето върху членството на Украйна в ЕС. Става дума за по-ранен и по-технически етап. Унгария е блокирала одобряването на резултатите от скрининга — прегледа, с който ЕС проверява доколко законодателството на кандидатката съответства на европейските правила. Без това Киев не може да внесе преговорни позиции по два клъстера, свързани с вътрешния пазар и конкурентоспособността („Европейска правда“, Европейска комисия). Украйна вече е отворила два от шестте преговорни клъстера. Останалите четири изискват съгласието на всяко правителство в ЕС, преди да продължат напред. Член 49 от Договора за Европейския съюз, правилото за приемане на нови членове, запазва единодушието на всеки ключов етап („ЮР-Лекс“, „Льо Монд“). В договорите няма механизъм, който да прехвърли решенията за разширяване към гласуване с мнозинство.

Аргументът на Будапеща и двустранният лост

Премиерът Петер Мадяр представи позицията като въпрос на справедливост, а не като съпротива срещу Украйна. Според него ЕС не бива да ускорява процедурата за Киев, докато кандидатите от Западните Балкани чакат повече от десетилетие („Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, „Ню Юниън пост“).

По-конкретният инструмент обаче е двустранен. Дългият спор на Унгария с Украйна за правата на етническите унгарци в Закарпатска област вече е забавял отварянето на клъстери, докато Киев не пое конкретни ангажименти („Юронюз“, „Европейска интеграция“). Тази тема дава на Будапеща повтарящ се лост: да поставя правата на малцинствата при всяко гласуване, което изисква единодушие, и така да принуждава Украйна да преговаря двустранно, преди европейската процедура да продължи.

Молдова плаща за чужд спор

По-малко видимият потърпевш е Молдова. Украйна и Молдова са юридически отделни кандидатки, но ЕС политически ги движи заедно, откакто и двете получиха кандидатски статут след пълномащабното руско нахлуване (Европейска комисия). Унгария е подкрепила придвижването само на молдовското досие. Други държави членки са отказали да разделят двете пътеки и така и двете са останали блокирани („Зиаре“).

Президентът на Молдова Мая Санду предупреди, че прозорецът за разширяване може да не остане отворен безкрайно („Европа либера Молдова“). Румъния, която има езикови и граждански връзки с Молдова, подписа съвместна декларация на среща в Киев с призив останалите клъстери да бъдат отворени „възможно най-скоро“ („Молдпрес“). Обвързването на двете кандидатури трябваше да ги направи по-силни. Сега то означава, че Молдова поема забавяне, което не е предизвикала.

Полша е предупреждението

Унгария не е единствената столица, в която политиката около украинското членство се изостря. Полската опозиционна партия „Право и справедливост“ внесе в Сейма проекторезолюция, която призовава правителството да блокира Украйна на всеки етап, изискващ единодушие (ТВН24). Правителството на Доналд Туск все още подкрепя европейския път на Украйна, но настоява за преходни периоди в земеделието и защитни механизми за зърното, птичето месо и рапицата (ВП, Център за европейска реформа). Украинското членство би пренаредило европейските земеделски разходи в Централна Европа. Ако вътрешният натиск от земеделските лобита стане достатъчно силен, Варшава може да посегне към същата спирачка, която Будапеща вече използва.

След съвместния френско-германски министерски съвет на 17 юли Германия и Франция призоваха за постепенно присъединяване, основано на заслуги, с включена институционална реформа (Елисейски дворец, германско федерално правителство). Според „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ дипломати казват, че други правителства се криели зад Будапеща, оставяйки Унгария да поеме вината, докато по-тиха съпротива остава в системата. Ако това е вярно, френско-германският натиск за реформа трябва да отговори на конкретен въпрос: дали „постепенно присъединяване“ означава промяна на процедурата, така че една столица да не може да я замрази, или означава повече време за всяко колебаещо се правителство да намери причина да каже „не“.

Унгария показа, че присъединяването може да бъде спряно много преди самото решение за членство. Полша показва защо този лост може скоро да не остане само унгарски. Процесът на разширяване работи, когато единодушието принуждава кандидатите да изпълняват условия. Той се поврежда, когато единодушието стане инструмент за вътрешна политика и за изтръгване на отстъпки, които нямат връзка с готовността за членство. Будапеща прекрачи тази граница. Берлин и Париж трябва да решат дали реформата означава поправяне на процедурата, или просто по-учтиво искане кандидатите да чакат още.