Унгария спира нетното отчитане

Стотици хиляди унгарски семейства инсталираха соларни панели на покривите си при правила, които им позволяваха да приспадат излишната произведена енергия от годишното си потребление. После правителството промени начина на отчитане. Сега домакинствата продават подадената към мрежата соларна енергия за около 5 форинта за киловатчас, но купуват електроенергия обратно по 36 форинта в рамките на ценовия таван или до 70 форинта над него (HVG, 24.hu). Разликата от седем към едно превърна разумна битова инвестиция в губеща.

Конституционният съд на Унгария отхвърли жалбите срещу промяната на режима (HVG). Така юридическият спор приключи, но остава по-важният въпрос: могат ли домакинствата да вярват, че бъдещите енергийни правила ще бъдат предвидими. В същото време Будапеща се готви да насочи стотици милиони евро от европейски средства към същата енергийна система.

Старият договор и как се разпадна

При стария режим на „нетно отчитане“ семейство със соларни панели можеше да подава електроенергия в мрежата по обяд и да я използва вечер, като плаща само нетната разлика за цялата година. На практика мрежата работеше като безплатна батерия. Новите правила за „брутно отчитане“ оценяват двата потока отделно, а цената за подадената енергия е само малка част от крайната тарифа.

Повече от 320 000 домакински соларни системи влизат в този преход, докато заварените режими постепенно изтичат (Portfolio). Част от собствениците са били глобени за предполагаемо подаване на електроенергия към мрежата в райони, където това е било ограничено, макар че променената логика на измерване може да е довела до тези показания. Правилата се промениха, а санкциите останаха за домакинствата.

Евтината битова електроенергия прехвърля разходи към фирмите

Случаят със соларните панели показа по-дълбок проблем. Разследващ анализ на Telex/G7 описва непрозрачни тарифни изчисления, липса на публикувани данни къде мрежата може да поеме нови мощности и енергийни групи, свързани с държавата, които присъстват едновременно в производството, мрежите и продажбите на дребно. Така те участват в определянето на правила, които външните играчи трудно могат да проверят (Telex/G7).

Унгарските домакинства плащат около 9,8 евроцента за киловатчас, приблизително една трета от средното равнище в ЕС, благодарение на ценови тавани, поддържани от 2013 г. (KSH). Разликата обаче не изчезва. Индустриалните потребители и малките фирми поемат такси за кръстосано финансиране, които вдигат сметките им над тези на конкурентите им в ЕС (Telex/G7). Тези разходи могат да се задържат в системата, защото държавата или регулираните тарифи в крайна сметка ги покриват. Така отпада натискът, който нормално би принудил операторите да работят по-ефективно.

700 млн. евро през тесен вход

В момента са отворени покани за проекти за модернизация на мрежата и интелигентни електромери на обща стойност около 540 млрд. форинта, подкрепени с европейски средства (Portfolio). Парите са част от преработения унгарски план по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС — следпандемичния фонд, който възстановява разходи на държавите членки след изпълнение на договорени реформи. Енергийният раздел на плана е на стойност над 700 млн. евро, като около 643 млн. евро са предназначени за електропреносни и електроразпределителни мрежи (Telex).

Плащания не могат да започнат, докато Будапеща не изпълни 27 „супер етапни цели“, свързани със съдебната независимост, борбата с корупцията и защитата на бюджета (European Commission). Унгария все още не е подала искане за плащане. Страната има нужда от инвестиции и европейски средства, но условията за върховенство на закона забавят възстановяването на разходите. Това създава натиск средствата да се изхарчат бързо, а управлението на процеса да остане на заден план.

Поканите са отворени за преносния оператор MAVIR и шест електроразпределителни лицензанта, включително мрежовите дружества на E.ON и MVM. Домакинства, независими разработчици и нови участници на пазара не могат да кандидатстват. Ако тарифните формули останат непрозрачни, а разпределянето на достъп до мрежата не стане публично проверимо, европейските пари ще увеличат регулираната база от активи на мрежовите оператори, без непременно да направят достъпа по-справедлив.

Инвестиционната нужда е реална, но проблемът с достъпа също

Мрежата действително трудно може да поеме вече изградените мощности. Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна 70 млн. евро в рамките на пакет от 210 млн. евро за проект от 450 мегавата, съчетаващ соларна мощност и батерии. Банката го описа като един от първите проектно финансирани хибридни възобновяеми активи в Централна и Източна Европа (EBRD). Румъния показа регионалния ефект миналата седмица: соларната енергия покри около 40 % от дневното производство, но изчезна вечерта, а спот цените надхвърлиха 1000 евро за мегаватчас (Digi24). Без батерии и достатъчен мрежов капацитет соларната енергия залива системата по обяд и оставя купувачите изложени след залез.

Нидерландия предлага полезно сравнение. Страната също прекратява собствените си правила за нетно отчитане от 1 януари 2027 г., като очакваните разходи за домакинствата ще се повишат от около 770 евро до 1030 евро годишно (Essent, Zonneplan). Нидерландският преход обаче върви с публикувани данни за мрежовия капацитет, прозрачни правила за опашките за присъединяване и регулирани срокове за връзка. Анализът на Telex/G7 не открива еквивалентна публична информация в Унгария (Telex/G7).

Унгарската мрежа има нужда от инвестиции. Засега доказателствата сочат, че проблемът не е само в капацитета, а и в достъпа до него. Условията за плащане и дизайнът на конкурсите все още могат да наложат повече прозрачност, но сегашната структура не я гарантира.