Унгария спря пазарните преговори на Украйна

На 1 септември Унгария спря Съвета на ЕС да придвижи два важни преговорни пакета за Украйна. Това не беше отхвърляне на украинската кандидатура за членство. Ходът беше по-точен: Будапеща попречи техническото одобрение на Европейската комисия да се превърне в реални преговори по правилата на единния пазар на ЕС (European Pravda, Euronews Germany).

Украйна премина техническия етап. Унгария спря политическия.

Вратата, през която се минава само с „да“ от всички

Членството в ЕС не се решава с едно гласуване. То е дълга поредица от прагове, като за всеки е нужно единодушие между всички 27 държави членки. Украйна подаде молба през февруари 2022 г., получи статут на кандидат през юни същата година и отвори първия си клъстер от европейското законодателство през юни 2026 г.. Клъстерът е тематичен пакет от правила, които страната кандидат трябва да приеме. Втори клъстер беше отворен през юли.

Преди да бъде отворен който и да е клъстер, дипломатите на всички държави членки трябва да одобрят проверката на Комисията. Това става в работна група на Съвета, известна като КОЕЛА. Комисията завърши скрининга на Украйна през септември 2025 г. и прецени, че страната е технически готова да продължи. Но Комисията не може сама да отваря клъстери. Нужно е съгласието на всяко правителство. Унгария отказа. Към 2 септември Украйна и Молдова според публикации са били извадени от следващия дневен ред на КОЕЛА.

Блокираните клъстери не са второстепенни. Клъстер 2 обхваща вътрешния пазар: свободното движение на стоки, работници, услуги и капитали, както и правилата за конкуренцията и финансовите услуги. Клъстер 3 включва данъчно облагане, социална политика, образование и митнически съюз (EUR-Lex). Заедно те представляват практическото напасване към единния пазар, без което членството остава политическа цел, но не и работеща интеграция.

Условието на Будапеща и алтернативата на Румъния

Официалният аргумент на Унгария са правата на малцинствата. Будапеща иска Украйна да покаже видим напредък по двустранното споразумение от юни 2026 г., което засяга образованието, употребата на език и политическото представителство на около 100 000 етнически унгарци в Закарпатието (444, Budapest Times). Украинският посланик заяви, че Киев ще започне да изпълнява първия пакет мерки през септември, а останалите точки ще се движат до май 2027 г. (ua.news).

Тревогата не е измислена. Украинският закон за образованието от 2017 г. ограничи обучението на малцинствени езици, а Венецианската комисия, конституционният консултативен орган на Съвета на Европа, отчете напредък в последващите реформи, но поиска допълнителни гаранции. Унгария обаче промени прага: вече не настоява само за ангажименти, а за видимо изпълнение, преди да бъде отворен какъвто и да е нов клъстер.

Румъния показва колко избирателен е този подход. Букурещ има собствен спор с Киев за образованието на румънски език. Но избра друг инструмент: натиска Киев чрез двустранно стратегическо партньорство и възобновена съвместна комисия за малцинствата, без да блокира пътя към ЕС (Agerpres, DW România). Сходен проблем, различен избор. Румъния показва, че Будапеща е имала и друг вариант: да натиска Киев двустранно, докато европейската процедура продължава.

Унгария се опита и да придвижи клъстера на Молдова, като остави украинския блокиран, но повечето държави членки отхвърлиха това разделяне (European Pravda). Този избор отслабва тезата, че Будапеща прилага единен стандарт.

Няма обходен маршрут, няма бързо решение

Правен обход няма. Член 49 от Договора за ЕС, който урежда присъединяването, дава централна роля на държавите членки, а няма потвърден механизъм, чрез който 26 правителства да отворят украинските клъстери въпреки възражението на Унгария (Article 49 TEU). Германският външен министър настоява за ограничаване на изискването за единодушие в ЕС, но тази реформа засяга решенията във външната политика и сигурността, не разширяването (Tagesschau). Литва разглежда блокажа като геополитическо забавяне, от което печели Москва (LRT). Полша подкрепя строгите условия за присъединяване, но е против една държава да превръща двустранни искания в спирачка за целия Съюз (RMF24).

Блокажът идва в момент, когато Будапеща преговаря и за собствените си европейски средства, като на 31 август заяви, че е изпълнила всички условия за отключване на около 10 млрд. евро замразени пари по Плана за възстановяване. Няма публични доказателства, че спирането на украинските преговори е част от размяна „пари срещу вето“. Но за дипломатите в залата и двете досиета са отворени на една и съща маса.

Правата на малцинствата имат място в преговорите за членство. Структурният проблем на ЕС е друг: договорите все още не дават отговор, когато едно правителство превърне легитимен критерий във вето върху скоростта, с която воюваща държава кандидат се приближава към Съюза.