Унгария доближава 10,4 млрд. евро от ЕС

Петер Мадяр пътува тази седмица до Брюксел, за да подпише политическо споразумение, което може да отключи до 10,4 млрд. евро замразени европейски средства за Унгария. Европейската комисия представя сделката като награда за демократично обновление след 16-годишното управление на Виктор Орбан. Висящо дело пред най-висшия съд на ЕС обаче може да обяви, че такъв подход — освобождаване на пари срещу политически обещания, а не срещу проверени реформи — нарушава правото на ЕС.

Моделът вече е документиран. През февруари 2024 г. Комисията размрази средства за Полша след победата на Доналд Туск, като прие ангажименти за реформи още преди те да бъдат приложени. Оттогава Полша е усвоила 62,4 % от своя план за възстановяване, но нито една от обещаните съдебни реформи не е влязла в сила. Следващият случай е Унгария.

Делото, което може да прекъсне цикъла

По дело С-225/24 Европейският парламент съди Комисията за решението ѝ от декември 2023 г. да освободи 10,2 млрд. евро кохезионни средства за Унгария — европейските пари за инфраструктура и развитие. През февруари 2026 г. генералният адвокат Тамара Чапета препоръча решението да бъде отменено, като посочи четири конкретни пропуска в оценката: реформи, които не са влезли в сила, законодателство, което подкопава заявената им цел, и липса на проверка дали мерките реално се прилагат.

Най-важният аргумент на Чапета е процедурен. Според нея съдиите на ЕС трябва да правят пълна проверка на тези решения, а не само да търсят очевидни грешки. Ако Съдът на ЕС последва тази логика, всяко бъдещо решение за освобождаване на средства ще може да бъде проверявано по същество. Комисията ще трябва да доказва, че реформите са „налице и се прилагат“, а не просто че са приети като текст.

Съдът още не се е произнесъл. Междувременно Комисията преговаря за ново освобождаване на средства, докато предишното ѝ решение може да бъде отменено.

Фискален капан с твърд срок

Пространството за маневриране на Мадяр е ограничено. Бюджетният дефицит на Унгария достигна 3 850 млрд. форинта в края на април, което изчерпва 91 % от годишната цел само за четири месеца. Основната причина е липсата на около 1 450 млрд. форинта очаквани приходи от ЕС. Крайният срок по Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС — е 31 август 2026 г. След това парите изтичат.

Мадяр публично отхвърля две от основните искания на Брюксел: постепенно премахване на извънредните данъци върху банките и енергийните компании и преструктуриране на пенсионната система. Аргументът му е, че фискалната криза на Унгария прави и двете политически и бюджетно невъзможни.

Очертава се обходен вариант: капиталова инжекция в държавната Унгарска банка за развитие, известна като МФБ. Будапеща би насочила европейските средства през банката, би ги отчела като усвоени преди август и би оставила МФБ да ги разпределя през следващите години. В средата на май Комисията изпрати високопоставена делегация в Будапеща, за да оцени схемата (Юронюз, Портфолио). Опасението в Брюксел е, че така ще се загуби контролът върху начина, по който парите се харчат.

Пазителите, които отстъпиха

Коалицията, която трябваше да настоява за строги условия, на практика се разпадна. Германският външен министър вече защитава премахването на единодушието при гласуване, вместо затягане на условността. Австрийският канцлер посрещна Мадяр с военни почести на 21 май, което изпрати сигнал за партньорство, а не за натиск. Финландският премиер настоя, че върховенството на закона „не е разменна монета“, но Финландия не е предприела блокиращо действие в Съвета.

„Строгата шесторка“ — Швеция, Австрия, Германия, Финландия, Нидерландия и Естония — няма достатъчен дял от населението на ЕС, за да формира блокиращо малцинство при гласуване с квалифицирано мнозинство. При този режим големите държави тежат повече, а нито една страна не може да блокира сама. За Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията решава самостоятелно, без гласуване в Съвета. Пазителите имат влияние, но нямат вето.

Спасителна операция за 85 %

Унгария е изплатила едва 9 % от своя дял по Механизма за възстановяване и устойчивост — най-ниския дял в ЕС. Дори оптимистичните оценки на Комисията сочат, че преди крайния срок могат да бъдат спасени само 80–85 % от общата сума.

Решението на Съда на ЕС по дело С-225/24 ще покаже дали Комисията може да продължи да третира смяната на правителство като заместител на проверена реформа. Ако съдът последва Чапета, правилата за задържане на европейски средства ще престанат да бъдат предимно политически инструмент и ще се превърнат в правно задължение — обвързващо всяко бъдещо решение за освобождаване или блокиране на пари.