Унгария придвижи преговорите с Украйна и Молдова

За да започнат преговори по нова група теми, е нужно съгласието на всички държави от ЕС. На 12 октомври правителствата на 27-те се договориха да отворят още две групи преговори с Украйна и Молдова: за единния пазар и икономическата конкурентоспособност (съобщението на Томас Бърн, DPA). Унгария беше поставила условие за съгласието си: украинският парламент да приеме закон за обучението на езиците на малцинствата. Гласуването се състоя същия ден. Преговорите официално започват днес в Люксембург.

Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн обяви договореността. Ирландия в момента председателства Съвета на ЕС — ротационната роля, при която една държава организира и ръководи срещите на националните правителства.

Как законът за училищата осигури съгласието на Унгария

Всяка стъпка в преговорите на Украйна изисква единодушие. Преди да започнат преговори по група от свързани глави — т.нар. клъстер — трябва да се съгласят всички правителства на ЕС (рамка за преговорите). Така всяка столица разполага с право на вето. През септември Унгария отново го използва и забави напредъка на Украйна (Euronews).

Възраженията на Будапеща имат предистория. През 2017 г. Венецианската комисия, органът от правни експерти към Съвета на Европа, разкритикува промени в украинското образование, които ограничиха обучението на езици на малцинствата в средните училища (Венецианската комисия).

В началото на този месец Унгария приветства внесен от Киев законопроект за укрепване на правата на унгарското малцинство, но заяви, че ще даде съгласие едва след гласуването (Reuters). Тогава описахме една от стъпките като вдигане на унгарското вето (To Brief). Всъщност на 7 октомври посланиците на ЕС само поканиха двете кандидатки да представят позициите си по преговорите (Kyiv Independent).

На 12 октомври Върховната рада, украинският парламент, прие закона с 266 гласа (стенографски запис на заседанието на Радата). Той дава специален статут на училищата, в които повече от половината ученици учат на език на малцинство, официален в ЕС, например унгарски или румънски. Законът защитава това обучение и при реорганизация на училищата (Interfax-Ukraine).

Унгарският външен министър Анита Орбан заяви, че гласуването е позволило на Будапеща да даде съгласие. Тя добави, че е важно и как законът ще се прилага, и че Унгария ще следи това заедно с организации на малцинствата в Закарпатието — западния украински регион, където живее унгарската общност (Telex).

Молдова чакаше заради спор, в който не участваше

Молдова няма отношение към спора за училищата. Тя води преговори по отделна линия и със свои позиции. На 7 октомври вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов потвърди, че правителството ѝ е било поканено да представи тези позиции (MOLDPRES).

Показателно е съвпадението във времето. Молдова беше поканена в същия ден като Украйна, получи зелена светлина за преговорите с нея и започва преговори днес. Най-простото обяснение е, че правителствата на ЕС не са искали Молдова да изпревари блокираната Украйна. Така спорът между Будапеща и Киев би определил графика и на трета държава. Това остава извод, а не потвърден факт: нито Кишинев, нито Букурещ са посочили публично защо двете графици са били обвързани.

Какво започва днес и кои преговори остават затворени

Днешните междуправителствени конференции по присъединяването са официалните срещи, на които правителствата на ЕС представят съгласуваната си позиция. За Украйна и Молдова се провеждат отделни заседания (Съветът на ЕС: Украйна, Съветът на ЕС: Молдова). За Украйна те следват отворените през юни преговори по върховенството на закона и тези по външните отношения, започнали през юли (Съветът на ЕС).

След днешните срещи ще останат неотворени две групи преговори: екологичната програма и групата за земеделието, регионалните фондове и бюджета. Именно във втората членството започва да пренасочва средства към земеделските производители и по-бедните региони. Правителствата на ЕС още не са договорили общата си позиция по мерките за земеделието (Agra).

На 6 октомври Европейската комисия предложи междинните стъпки в преговорите да се решават с квалифицирано мнозинство, а окончателното приемане да остане единодушно (въпроси и отговори на Комисията). За квалифицирано мнозинство са нужни поне 15 от 27 държави, които представляват 65 % от населението на ЕС (Договорът за ЕС).

Държавите, които днес разполагат с право на вето, трябва сами да приемат тази промяна. На дебат по европейските въпроси в нидерландския Сенат на 29 септември участници в дискусията настояха единодушието да се запази за важните решения по присъединяването (запис от заседанието на Сената).

Хронологията подкрепя ясен извод: Унгария постави условие — гласуване в парламента на съседна държава — и даде съгласието си в същия ден, в който условието беше изпълнено. Тя запази и роля в наблюдението на прилагането на закона. По действащите правила отварянето на двете оставащи групи преговори изисква съгласието на всяко правителство (рамка за преговорите), а дори планът на Комисията запазва правото на вето върху окончателното членство. Наличните данни не показват кой е решил Молдова да чака заедно с Украйна. Кишинев и правителствата на ЕС, които разполагат с право на вето, дължат това обяснение.