Унгария отключва еврофондове с вятърни търгове

Инсталираната вятърна мощност на Унгария стои около 330 МВт от 2016 г. насам — толкова малък парк, че почти не се вижда на европейската карта на възобновяемата енергия (Телекс). Промяната идва под натиска на европейските средства за възстановяване. На 19 юни Европейската комисия одобри около 10 млрд. евро за Унгария, като над половината сума е насочена към климатични цели (Юронюз, Портфолио). Условието е ясно: парите няма да дойдат, докато Будапеща не промени начина, по който работи електроенергийната ѝ система.

Мрежата, а не турбините

На 24 юни министърът на енергетиката Ищван Капитани обяви търг за поне 700 МВт нови вятърни мощности. Проектните условия трябва да бъдат представени за обществено обсъждане в средата на юли (444). Само този търг би увеличил повече от двойно сегашния вятърен парк на страната. По-дългосрочната цел е до 4 ГВт до 2030 г., макар унгарските медии да напомнят, че вятърната мощност означава максимално производство при добри условия, а не постоянен товар като при ядрен реактор (Вилаггаздашаг, 24.ху).

Турбините сами по себе си не решават проблема, ако мрежата не може да поеме произведената енергия. През същата седмица правителството задели 479,7 млрд. унгарски форинта за модернизация на мрежата и 53,3 млрд. форинта за умни електромери — цифрови уреди, които отчитат не само колко ток се потребява, а и кога (Телекс). Според властите обновената мрежа би могла да поддържа присъединяването на над 4 800 МВт възобновяеми мощности (Будапеща таймс).

Тесното място в Европа все по-често са кабелите, подстанциите и процедурите за присъединяване, а не самото изграждане на нови мощности. Полша насочва над 61 млрд. злоти от енергиен фонд за 67,2 млрд. злоти към мрежите, а не към ново производство (Грам в зельоне). Румъния вече е получила около 12,97 млрд. евро по възстановителните плащания, но продължава да има сериозно изоставане при присъединяването към мрежата (Представителство на Европейската комисия в Румъния).

Какво всъщност купува Брюксел

Комисията не финансира само кабели и подстанции. Преработеният унгарски план изисква промени в правилата на електроенергийния пазар: реформа на мрежовите такси, тоест кой плаща за присъединяването на нови източници и поддръжката на мрежата, както и въвеждане на динамично ценообразуване, при което цената на електроенергията се мени според часа от денонощието. Така потребителите имат стимул да ползват ток тогава, когато вятърните и соларните мощности произвеждат най-много (Портфолио).

Този модел минава през Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС, при който правителствата получават пари само след изпълнение на предварително договорени реформи (Европейска сметна палата). Отделна глава за енергийна сигурност, „РИПауърИЮ“, насочва около 704,5 млн. евро към развитие на мрежата, като част от финансирането идва от приходите от търговете на въглеродни квоти в ЕС (Европейска комисия). Плащания няма да има, докато Будапеща не изпълни етапните цели за борба с корупцията, прозрачност при обществените поръчки и съдебен контрол (Юронюз).

Първите печеливши са мрежовите оператори и инвеститорите във вятърни проекти: те получават европейски подкрепено финансиране и по-ясен достъп до капацитет за присъединяване. Домакинствата могат да спечелят по-късно, но само ако умните електромери, новите тарифи и доставчиците на ток реално им позволят да прехвърлят потреблението към по-евтини часове. Ако това не се случи, разходите за модернизация на мрежата ще се появят в сметките преди икономиите от възобновяемата енергия. Европейските данъкоплатци финансират грантовете чрез общия дълг на ЕС; унгарските данъкоплатци носят изплащането на заемите.

Първият тест идва през юли

Унгария досега е усвоила малка част от средствата си по Механизма за възстановяване и устойчивост, далеч под средното равнище на плащанията в ЕС. Одобрението на плана не затваря тази разлика.

Един управленски риск се откроява. Част от финансирането за мрежата може да мине през държавната банка за развитие МФБ като един голям трансфер. Това означава, че Брюксел би одобрил значително плащане, преди да види дали отделните проекти под него се управляват правилно (Унгариън консърватив). Такава структура би могла да отслаби проверките проект по проект, за които Комисията твърди, че изисква.

Проектните условия на вятърния търг, очаквани в средата на юли, ще бъдат първият конкретен тест: кой ще може да участва, как ще се разпределят правата за присъединяване и дали независимият контрол има реални правомощия. Европейските средства поставиха Унгария на път, който десетилетие вътрешна политика не успя да произведе. Сега въпросът е дали правилата за търга и контролът върху разходите са направени така, че да доведат до изградена инфраструктура, или просто да позволят парите да потекат без отчетността, която върви с тях.