Унгария разхлаби лимита за Пакш

В понеделник сутрин Дунавът е достигнал 30,22 °C на 500 метра след унгарската АЕЦ „Пакш“ (HVG). Това преминава прага от 30 °C, въведен, за да предпазва рибите и кислородния баланс в реката. При обичайните правила централата трябваше да намали производството си с 640 мегавата.

Енергийният министър Ищван Капитан избра друг подход. Той даде двудневно изключение и вдигна максимално допустимата температура на изпусканата вода до 31,5 °C. Така планираното ограничение на мощността се сви до едва 40 мегавата (Portfolio, Telex). Официалното основание е сигурността на електроенергийната система, по препоръка на унгарския преносен оператор MAVIR. Решението изглежда локално: една централа, една река, един министър. Но същият сблъсък между горещата вода и нуждата от ток вече се повтаря в Европа.

Защо горещите реки оскъпяват електроенергията

Атомните и големите топлоелектрически централи произвеждат ток, като превръщат вода в пара. След като парата задвижи турбините, централата трябва да изведе огромно количество остатъчна топлина. Най-често това става чрез речна вода, която минава през охладителната система и се връща обратно по-топла.

Екологичните разрешителни ограничават колко допълнителна топлина може да поеме една река, защото по-топлата вода съдържа по-малко разтворен кислород и може да убива риба. Рамковата директива на ЕС за водите задава общото изискване за защита на водните тела, а разрешителното на всяка централа го превежда в конкретен температурен лимит (eur-lex).

Когато гореща вълна избута реките над тези прагове, централите трябва да намалят производството. Предлагането пада точно когато търсенето расте заради климатиците. На европейския пазар на едро цената се определя от последната и най-скъпа централа, нужна за покриване на потреблението. Когато евтината и постоянна атомна мощност изчезне, често я заместват газови централи. Така цената се вдига за всички, свързани към мрежата.

Франция показа колко бързо ефектът се разпространява. EDF намали ядреното производство с 4,1 гигавата миналата седмица, около 7 % от обедното потребление, след като температурите на реките достигнаха разрешителните лимити при реактори като Голфеш и Ножан сюр Сен (Reuters, Le Figaro). Френският износ на електроенергия спадна от приблизително 10–12 гигавата до около 3 гигавата (Le Monde). Съседните държави, които разчитат на този внос, усетиха недостига. В Белгия цените на едро за 15-минутни интервали надхвърлиха 1000 евро за мегаватчас във вечерните часове, когато слънчевото производство намаля, но търсенето за охлаждане остана високо (Euronews).

Жегата удря и заводите

Ограничението не засяга само реакторите. Електроцентрали край Майнц и Висбаден използват около 80 000 куб. метра вода от Рейн на час за охлаждане и са изправени пред частично спиране, ако реката се доближи до 28 °C. Химическият завод в Буденхайм също може да се наложи да намали енергоемки операции при подобни температури (Tagesschau).

Рейнланд-Пфалц вече задейства първата степен на предупреждение за затопляне на реките. По-високите степени са били достигнати през 2018, 2019, 2022 и 2025 г. (Rhein-Ahr-Anzeiger). Това вече не е изключение, а повтарящ се риск за енергийната и индустриалната инфраструктура.

Кой плаща цената на избора

Унгарското изключение остави около 600 мегавата евтина атомна мощност в системата и ограничи ценовия удар за потребителите. Цената беше поета от Дунав. Правителството твърди, че постоянният мониторинг не е показал опасност за водния живот (HVG, Telex), но не са публикувани независими данни за разтворения кислород или екологична оценка.

Няколко дни по-рано същото правителство описа първоначалното намаляване на мощността в „Пакш“ като рутинно и управляемо. До понеделник допълнителните ограничения вече бяха обявени за неприемливи (444.hu). Обратът остана без ясно обяснение.

Франция има същата правна възможност. По време на горещата вълна през 2022 г. четири френски централи работиха с екологични изключения общо 24 дни (Le Monde). През 2026 г. EDF намали производството и към момента на публикациите не беше поискала ново изключение. Разликата не е в закона, а в избора: Франция прие удара върху предлагането, Унгария прие екологичния риск.

С по-честите горещи вълни температурните лимити за реките все по-често ще се сблъскват с търсенето на електроенергия, породено от самата жега. Всяко изключение без прозрачни екологични данни прави следващото по-лесно за оправдаване.