Индустрията разделя бюджета от 2 трлн. евро

Сумата от 2,0 трлн. евро, която вече тежи върху следващия бюджет на ЕС, е политически удобна, но не е чиста база за сравнение. Настоящият пакет достигна този мащаб едва когато Брюксел добави общия дълг по плана за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ към редовния дългосрочен бюджет. Самата многогодишна финансова рамка беше 1,074 трлн. евро по цени от 2018 г.. Истинският спор е за правилото, което решава накъде тръгват европейските пари: към места, които още догонват, или към места, готови да изграждат технологичен, отбранителен и енергиен капацитет.

Правилото определя победителите

Всяка столица има право на вето, защото дългосрочният бюджет изисква единодушие в Съвета след одобрение от Европейския парламент по член 312 от ДФЕС. Това превръща всяко национално недоволство в потенциален елемент от финалната сделка.

От десетилетия голяма част от европейските разходи следват логиката на нуждата. Кохезионните средства отиват към по-бедните региони, за да се намалят разликите в доходите, инфраструктурата и заетостта — логика, описана в прегледа на Европейския парламент за кохезионната политика. Парите по Общата селскостопанска политика защитават доходите на фермерите и селските икономики, както показва бележката на Парламента за нейното финансиране.

Средствата за конкурентоспособност работят по друг механизъм. Ако новото финансиране минава през индустриални конкурси, изследователски партньорства и национално съфинансиране, победителите често ще бъдат регионите със силни компании, университети, отбранителни доставчици и администрация, която може да подготвя проекти. Финалната формула още не е потвърдена, затова въпросът не е в точния процент. Въпросът е в механизма: кохезията възнаграждава нуждата, индустриалната политика възнаграждава готовността.

Държавите платци искат амбиция в рамките на лимит

Проблемът на Германия е аритметичен. Повече европейски разходи за технологии, отбрана и Украйна означават едно от три неща: по-високи национални вноски, нов общ дълг или натиск върху старите приоритети. Затова ограничен бюджет с по-труден избор е естествената позиция на държавите нетни платци, особено след като Брюксел вече има отделни канали за регионално развитие чрез Европейския фонд за регионално развитие и за отбранителната индустрия чрез Европейския фонд за отбрана.

Франция е притисната по друг начин. Париж иска да защити Общата селскостопанска политика, като едновременно настоява за повече средства за отбрана и индустрия. Фискалното му пространство обаче се стесни, след като през юли 2024 г. Съветът откри срещу Франция процедура при прекомерен дефицит. Заемането на равнище ЕС не премахва цената. То измества спора от днешната национална вноска към утрешното общо погасяване.

Полша е най-ясният тест за напрежението. Варшава иска по-силна сигурност, по-устойчиви граници и повече разходи, свързани с Украйна. Но тя има и голям пряк интерес от кохезионната политика: Платформата с данни за кохезията показва 76,7 млрд. евро за Полша. Една държава може да иска по-твърда Европа и едновременно да се противопоставя това да се плати чрез отслабване на формулите, които финансираха собственото й догонване.

Същото напрежение минава по целия източен фланг. Ако бюджетът отчита изложеността към Русия като разход, Полша и балтийските държави имат силен аргумент. Ако парите следват индустриалния капацитет, по-големите икономики може да вземат по-голям дял чрез вериги за обществени поръчки и изследователски консорциуми, докато изложените държави продължават да носят риска за сигурността.

Сметката остава за плащане

Фермерите и по-бедните региони не е нужно да се противопоставят на разходите за конкурентоспособност, за да загубят от тях. Те губят, ако тези разходи се финансират чрез съкращаване на Общата селскостопанска политика или кохезията, а после се разпределят чрез конкурси, за които са по-слабо подготвени.

Изборът на финансиране също е решаващ. Приходите на ЕС все още стъпват основно върху национални вноски, изчислявани според брутния национален доход, докато общото заемане създава европейски дълг, който трябва да се изплаща във времето. Това е обяснено в ръководството на Комисията за приходите и в материалите за инвеститори по „Следващо поколение ЕС“. Безвъзмездните средства помагат по-пряко на по-слабите региони. Заемите са по-удобни за онези, които могат да поемат дълг и да изпълняват проекти. Съфинансирането, при което правителството трябва да добави собствени пари, може да изключи по-бедните администрации още преди конкурсът да започне.

Битката за бюджета ще бъде представяна като сблъсък между старите трансфери и модерните приоритети. По-трудният въпрос е дали Европа може да изгради индустриален капацитет, без да изостави обещанието, че по-бедните региони все още могат да догонват.