Intel влага €5bn в Ирландия

„Интел“ разширява завода си за чипове край Дъблин с инвестиция от 5 млрд. евро, за да произвежда по-усъвършенствани сървърни процесори в кампуса си в Лейкслип („Интел“, Ар Ти И). Това е реален индустриален успех за Европа: действаща фабрика, която произвежда реални чипове на европейска територия. Но случаят показва и границата между това да имаш производствен капацитет и това да контролираш веригата, която го прави възможен.

Заводът „Фаб 34“ вече съществува. „Интел“ модернизира оборудването му, за да произвежда повече пластини по технологията „Интел 3“ за сървърните процесори „Ксеон“, използвани в центрове за данни за изкуствен интелект и високопроизводителни изчисления („Айриш таймс“). Пластината е тънък силициев диск, върху който се гравират много чипове, преди да бъдат изрязани. Това гравиране, известно като предна фаза на производството, е най-трудната част от изработването на чипове, и Лейкслип я прави.

Едно уточнение е важно. „Интел“ не строи европейски конкурент на графичните процесори на „Енвидиа“, върху които се обучават големите модели за изкуствен интелект. Процесорите „Ксеон“ работят в сървърите заедно с графичните процесори. Те са важни за инфраструктурата на изкуствения интелект, но не са компонентът, който движи сегашната надпревара („Интел“, „Ройтерс“ чрез „Инвестинг“).

Защо Ирландия получи парите, а Германия — не

Сравнението с Магдебург обяснява част от решението. Планираната от „Интел“ нова мегапроизводствена база в Саксония-Анхалт, с обща инвестиция от около 30 млрд. евро и значителни германски субсидии, беше отложена след финансовото преструктуриране на компанията („Ханделсблат“, „Ъпдей“). Да построиш завод от нулата означава да събереш чисти помещения, енергийни системи, пречистване на вода, обучени оператори и цяла мрежа от доставчици, докато пазарът на чипове продължава да се измества.

Лейкслип е обратният случай. Кампусът вече осигурява работа на около 4 900 души, функционира от десетилетия, а от 1989 г. насам „Интел“ е инвестирала около 30 млрд. евро в Ирландия (Ар Ти И, „Европа прес“). Германските субсидии не можаха да накарат „Интел“ да строи скъп нов обект, когато вече има работеща база в Ирландия. При ограничен капитал парите отиват към места, които вече работят (ен-теве).

Капацитет без контрол

Числото, което „Интел“ не обяви, е колко допълнителни пластини месечно ще произвежда „Фаб 34“. Без него не може да се изчисли доколко проектът приближава Европа до целта на европейския Законодателен акт за чиповете: делът на континента в световното производство да се увеличи от около 10 % на 20 % до 2030 г. (Европейска комисия).

Други държави членки добавят отделни елементи. Чехия, с одобрена държавна помощ от 450 млн. евро, изгражда капацитет за силови чипове чрез американската „Онсеми“ („Дата сентър дайнамикс“). Испанската програма „Перте Чип“ за 12,25 млрд. евро финансира дизайн на чипове и развойна дейност, а не масово производство („Ел Паис“). Всеки проект добавя част от пъзела. Нито един не добавя независимост.

Разликата между производство и суверенитет се вижда, когато се проследи кой контролира веригата. Европа получава повече производство на пластини в Ирландия, но корпоративният контрол остава в „Интел“, американска компания. Литографските машини във фабриката идват от нидерландската АСМЛ, най-силната европейска компания в сектора. Самата АСМЛ обаче зависи от американски софтуер и от базираното в Сан Диего дружество „Саймър“, което произвежда светлинните източници. От 2019 г. Вашингтон използва американски правила, които позволяват ограничаване на износа на продукти с американска технология, за да блокира достъпа на Китай до най-модерните машини на АСМЛ („Тек полиси прес“, Европейска комисия). „Произведено в Европа“ не означава автоматично „контролирано от Европа“.

Кой печели, кой плаща

Първият печеливш е Ирландия: няколкостотин постоянни работни места, хиляди позиции в строителството и още по-дълбоко вкореняване на модела, основан на чуждестранни мултинационални компании. Този модел носи риск от концентрация. „Бизнес инсайдър Еспаня“, позовавайки се на испански фискален анализ, съобщи, че само три компании генерират почти половината от приходите от корпоративен данък в Ирландия („Бизнес инсайдър Еспаня“). „Интел“ укрепи собствената си позиция, като обратно изкупи 49-процентния дял на „Аполо“ във „Фаб 34“ за 14,2 млрд. долара, частично финансирани с около 6,5 млрд. долара нов дълг („Дата сентър дайнамикс“).

За този конкретен етап не е обявена нова ирландска субсидия или финансиране по европейския Законодателен акт за чиповете. Ако публични средства се появят по-късно, разпределението на риска ще се промени. „Интел“ остава изложена и на въпроса дали клиентите действително ще купят новия капацитет: компанията още няма голям външен клиент за производствените си услуги и е заявявала, че ще добавя капацитет само там, където има поет ангажимент за външно търсене („Дата сентър дайнамикс“).

Лейкслип е сериозен индустриален успех. Но европейската слабост не е само в броя на фабриките. Тя е в целия набор от инструменти, софтуер, доставчици и правни възможности, които позволяват чипове да се произвеждат без разрешението на Вашингтон. Нито една инвестиция, колкото и голяма да е, не затваря сама тази празнина.