Иран затвори Хормуз, петролът стигна $93

На 11 юни иранските военни обявиха Ормузкия проток за затворен за търговско корабоплаване, след като нови удари на САЩ превърнаха тримесечната конфронтация в открити заплахи срещу танкерния трафик (Ройтерс чрез Интернационале). Петролът сорт Брент се търгуваше около 93 долара за барел (Стрейтс таймс). Европа няма да остане без газ утре. Но вече плаща много повече за всеки товар, който купува, а Брюксел няма инструмент, с който да промени това.

Глобалното наддаване

През Ормузкия проток обичайно преминават около 20 млн. барела петрол дневно, или приблизително една четвърт от цялата морска търговия с петрол (Американската агенция за енергийна информация). Катар, чийто втечнен природен газ излиза към света през протока, е осигурил около 8,2 % от вноса на втечнен газ в ЕС през 2025 г. (Ес енд Пи Глобъл). Този едноцифрен дял подценява ефекта, защото цената на газа се формира глобално: когато товарите от Залива изчезнат от азиатските пазари, азиатските и европейските купувачи започват да наддават за останалото. Последният наличен товар задава цената за всички.

Европейският газов бенчмарк ТТФ достигна 14,80 долара за милион британски термални единици през седмицата до 24 април, с 35 % над нивата преди затварянето (Американската агенция за енергийна информация). Протокът не трябва да бъде напълно блокиран, за да усети Европа натиска. Достатъчно е да стане толкова рисков, че корабособствениците да започнат да го избягват.

Данните на Лойдс маркет асосиейшън показват колко силно е спаднал трафикът. От началото на март са отчетени само 111 преминавания на товарни кораби, като за над 60 % се смята, че имат иранска връзка или са получили договорено съгласие да преминат (ЛМА). Протокът вече е високорисков коридор, в който застрахователните разходи, военноморските заплахи и политическото разрешение решават кой се движи и кой чака.

Пазарът вече се пренарежда. Между март и май делът на САЩ във вноса на втечнен газ в ЕС се е увеличил от 56 % на 60 %. Норвежкият втечнен газ за ЕС е скочил с 84 % на годишна база. Руският втечнен газ е нараснал с 25 % (Юронюз). Европа намира газ, но на по-висока цена и от доставчици, от които години наред се опитваше да се дистанцира.

Аварийните запаси не покриват цената

Европейската комисия изисква газовите хранилища да бъдат запълнени до 90 % преди зимата (Комисията). В началото на юни Ай Си Ай Ес предупреди, че ако бавното нагнетяване продължи, хранилищата в ЕС ще достигнат само около 73 % до ноември, значително под целта преди отоплителния сезон (Ай Си Ай Ес). Регламентът за сигурността на доставките на газ, рамката на ЕС за координирана реакция при недостиг и защита на домакинствата, създава задължения за солидарност между държавите членки. Той обаче не може да създаде товари втечнен газ, които не съществуват (Юр-Лекс). При петрола правото на ЕС изисква 90 дни аварийни запаси, а Международната агенция по енергията може да координира освобождаването им. Тези буфери са реални, но решават въпроса с физическите доставки. Не решават въпроса с цената.

Кризисен стратегически документ на Комисията, публикуван тази пролет, формулира основния проблем ясно: 57 % от енергията в ЕС все още идва от вносни изкопаеми горива, а блокът е поел допълнителни 24 млрд. евро разходи за енергиен внос от март насам (Акселърейт ЕС).

Две реакции, една сметка

Държавите членки плащат една и съща растяща глобална цена. Политическите им реакции обаче се разминават рязко. Италианският външен министър Антонио Таяни изключи самостоятелна военна мисия и настоя, че разполагане би изисквало мандат от ЕС или ООН и ново одобрение от парламента (Аднкронос). Испанската централна банка описа икономическия ефект от войната като „ограничен“ в основния си сценарий, но в неблагоприятния вариант моделира Брент при 145 долара и инфлация от 6,8 % (Кадена СЕР). Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес отделно призова за преговори вместо военни действия (Ла Монклоа). Разстоянието между успокояващия и тежкия сценарий показва колко малко сигурност всъщност има всяко европейско правителство.

Най-голямата липса е една и съща във всички столици: нито едно правителство не е публикувало прозрачна таблица на експозицията, която да показва кои товари, договори, терминали и складови позиции зависят от потоците през Залива. Политическият дебат се води със сценарии и уверения. Данните на ниво конкретен товар остават при търговците. Докато това не се промени, европейските граждани няма как да преценят дали са изправени пред криза на доставките, ценови шок или проблем на морската сигурност, който основно пренарежда глобалния пазар. Наличните данни сочат, че ценовият шок е реален и вече пристига. Остава въпросът дали сезонът за запълване на хранилищата ще затвори недостига, преди дипломацията да отвори отново протока.