Ирландия забранява стоки от селища

Ирландия тества границата на търговската политика в ЕС, но с възможно най-тесния инструмент, който според Дъблин може да издържи юридически. Долната камара на ирландския парламент прие без гласуване законопроекта за окупираните територии, съобщи „Айриш таймс“. Той забранява вноса на стоки от окупирани територии, но не засяга услугите. Така правителството се опитва да действа национално срещу търговията със селищата, без да даде на Брюксел лесен повод за правна атака.

Министрите казват, че текстът следва становище на главния прокурор, както съобщи РТЕ, но самото становище не е публикувано. Това е важно, защото Ирландия навлиза в област, която договорите на ЕС до голяма степен запазват за Съюза. Политическото послание е директно. Правната конструкция е предпазлива.

Защо останаха само стоките

Стоките оставят следа. Те минават през митници, имат документи за произход и попадат в продуктови кодове. Това дава на Ирландия начин да каже на вносителите какво е забранено, да изисква доказателства и да санкционира нарушения.

При услугите механизмът е много по-труден. Хотелска резервация, правен договор, финансова услуга или консултантско плащане могат да бъдат свързани с дадена територия по неясни и опосредени начини. Ирландия би могла да се опита да ги регулира, но всеки допълнителен канал отваря повече възможности за съдебни оспорвания и оставя на администрацията повече факти за доказване.

Затова изключването на услугите удари по кампанията в подкрепа на по-широката забрана. Пол Мърфи обвини коалицията, че е „напълно изкормила“ законопроекта, като е премахнала услугите и е ограничила времето за дебат, съобщи „Айриш таймс“. Аргументът му за обхвата е основателен. Правителството запази частта, която митническите служби могат реално да прилагат, и се отказа от по-широкия натиск върху услугите.

Правната линия обаче остава рискова. Член 207 от Договора за функционирането на ЕС поставя търговската политика на ЕС с трети държави, включително стоките и услугите, в компетентността на Съюза. Ирландската възможност за действие стъпва върху факта, че правото на ЕС вече прави разлика между стоки от селищата и стоки от самия Израел.

Тази разлика има съдебна история. По делото „Брита“ Съдът на ЕС постанови, че стоки от Западния бряг не могат да получават тарифните преференции по споразумението ЕС-Израел като израелски продукти. Известието на Комисията за обозначаване на произхода изискваше точни етикети за стоките от селищата, а решението по „Псагот“ потвърди този подход при етикетирането за потребителите. Но етикетите и тарифното третиране не са забрана за внос.

Делото, което Брюксел може да започне

Комисията трябва да реши дали Ирландия прилага вече признато в правото на ЕС разграничение, или на практика води собствена търговска политика. Ако прецени, че Дъблин е преминал границата, може да започне процедура за нарушение по член 258 — договорният механизъм, чрез който държава членка може да бъде изправена пред Съда на ЕС за неспазване на европейското право. Вносителите също могат да оспорят забраната пред ирландските съдилища, които от своя страна могат да отправят преюдициални въпроси до Люксембург.

Затова скритото правно становище има значение отвъд Дъблин. Ирландия иска останалите правителства да приемат, че законопроектът стои от правилната страна на правото на ЕС, като същевременно запазва аргументацията поверителна. Това може да работи във вътрешната политика. Като европейски прецедент е по-слабо.

Нидерландският дебат показва практическия тест. Подобно предложение за стоки от селищата се появява в нидерландското парламентарно досие 36807, а Джей Ен Ес съобщи, че Държавният съвет е видял пространство за такава мярка в рамките на нидерландското и европейското право. Трудната част не е моралното намерение. Тя е проследимостта, доказването и санкциите, които могат да издържат пред съд.

Път около блокирания ЕС

Европейският въпрос не е размерът на търговията. Въпросът е дали едно правителство може да изгради законен национален път там, където общото действие на ЕС е блокирано. Ако Ирландия успее, други получават модел. Ако не успее, старата граница остава: правителствата могат да осъждат, да етикетират и да разграничават, но не могат сами да затварят търговската врата.

Тази граница има значение, защото европейският път остава политически, а не автоматичен. Урсула фон дер Лайен е насочила въпроса за спирането на Споразумението за асоцииране ЕС-Израел — търговския и политически пакт между блока и Израел — обратно към националните правителства, според „Еуропа прес“. „Юрактив“ описа същия спор като блокаж между националните правителства в Съвета, а не само като нежелание на Комисията да действа.

Ирландия не е решила този блокаж. Тя го направи видим. Законопроектът запазва правната си правдоподобност, като стеснява целта до стоки — там, където митниците могат да свършат реална работа и съдебната практика на ЕС вече чертае териториални разграничения. Цената е ясна: Дъблин се отказа от по-широкия икономически обхват, който активистите искаха. Това е сделката в самия законопроект и затова съдилищата и Комисията вече са по-важни от парламентарните аплодисменти.