Ирландия поема бюджетния спор в ЕС

На 1 юли Ирландия пое ротационното председателство на Съвета на ЕС — институцията, в която националните министри преговарят и гласуват европейското законодателство. Моментът е неудобен: на масата влиза най-големият нерешен спор в съюза, седемгодишният бюджет, който според предложението на Европейската комисия достига почти 1,98 трлн. евро (Zeit, European Commission). Председателството не дава на Дъблин власт да управлява Европа. То му дава контрол върху залата, в която 27 правителства трябва да се разберат. Разликата е важна, защото тази зала скоро ще стане шумна.

Председател, не началник

Председателството ръководи повечето министерски заседания, подготвя компромисни текстове и определя реда, в който отделните спорове стигат до масата. То не може да предлага законодателство, не може да заобикаля национално вето и не може да създаде мнозинство там, където такова няма (Council of the EU). Ирландският мандат е първата част от 18-месечна програма заедно с Литва и Гърция, така че Дъблин наследява график, а не празен лист (Irish trio programme).

Голямата част от реалната работа се върши под нивото на министрите — в работни групи, където национални експерти минават правните текстове ред по ред, и в Корепер, комитета на постоянните представители на държавите членки в Брюксел. Именно там повечето политически конфликти се омекотяват или замразяват, преди министрите изобщо да седнат на масата (Council preparatory bodies). Успешното председателство стеснява разногласията, преди камерите да се включат. За шест месеца Дъблин ще трябва да изработи стотици компромиси по десетки законодателни досиета (Euronews FR).

Защо бюджетът е толкова труден

Многогодишната финансова рамка — седемгодишният разходен план на ЕС, известен като МФР — се приема по най-тежкото правило в Брюксел. Всички 27 правителства трябва да са единодушни, а след това Европейският парламент трябва да даде съгласие: той може да одобри или отхвърли целия пакет, но не и да го пренаписва ред по ред (Council MFF). Една държава може да блокира сделката. Затова редакционната власт на председателството има необичайна тежест. Кои бюджетни пера се обсъждат първо, какви числа влизат в компромисния текст и колко бързо се движи календарът определят дали правителствата ще видят ясен набор от варианти или прекалено широка рамка, която не може да бъде затворена.

Германия при канцлера Фридрих Мерц настоява за сериозни съкращения. Публикации на германски медии, базирани на информация на Ройтерс, посочиха, че Берлин търсел намаление от около 400 млрд. евро спрямо предложението на Комисията, макар формалният статут на тази сума да остана спорен (Deutschlandfunk, WirtschaftsWoche). Критиките на Берлин са насочени към ранни варианти, които биха намалили разходите за конкурентоспособност и отбрана, но биха запазили земеделието и кохезионните фондове — двете пера, чрез които пари от бюджета отиват съответно към фермерите и към по-бедните региони на ЕС (n-tv). Тук е основната линия на разлома: нетните платци като Германия, Нидерландия и Австрия искат по-малък бюджет; нетните получатели в Южна и Източна Европа искат да запазят разходите, които намаляват разликата им с останалата част от съюза.

Ирландският премиер Михол Мартин отговори при началото на председателството с предупреждение срещу „крайни позиции“ в бюджетния спор — сигнал към двата лагера да останат на масата (Zeit). Лостът на Мартин не е вотът. Лостът е писалката: председателството пише компромисните формули, които определят между какво всъщност избират правителствата.

Натискът на календара идва от всички страни

Бюджетът не е единственото досие с изискване за единодушие, което ще поглъща политическо внимание. Разширяването към Украйна и Молдова, нов пакет санкции срещу Русия и следващите стъпки по преговорите за присъединяване също изискват консенсус и всяко от тях има собствени политически препятствия (Euronews PL, Onet). Володимир Зеленски посети Дъблин и публично призова Полша и Унгария да не блокират пътя на Украйна (Rzeczpospolita). Това са политически сигнали, не институционални резултати. Но всяко досие, което изисква единодушие, черпи от същия ограничен запас от политическа готовност за компромис, а бюджетна блокада би го изчерпала бързо.

Точно там е реалната власт на председателството: не да победи ветото, а да напише текст, при който използването му става по-скъпо.