Ирландия води натиска за общи пазарни правила

Саймън Харис, министърът на финансите на Ирландия, води преговорите по пакет от европейски финансови правила, който може да промени начина, по който ценните книжа се търгуват и надзирават в ЕС. Целта му е сделка до октомври (РТЕ). От 1 юли Ирландия държи ротационното председателство на Съвета на ЕС, което означава, че председателства министерските срещи, на които правителствата договарят законодателството. Трудността е очевидна: Ирландия е сред държавите, най-силно изложени на промените, които трябва да посредничи.

Защо Европа иска да пренастрои капиталовите си пазари

Европейските домакинства държат твърде голяма част от спестяванията си в банкови депозити с ниска доходност. Компаниите, които искат да набират капитал чрез акции или облигации, все още се сблъскват с 27 различни национални режима за данъци, несъстоятелност и финансов надзор (Европейска комисия, Съвет на ЕС). Капиталът не преминава границите така свободно, както стоките.

Предложеното решение е Пакетът за пазарна интеграция и надзор, който променя седемнадесет европейски закона за търговията, клиринга и надзора върху ценните книжа (Европейски парламент). Замисълът е ясен: ако ЕСМА, европейският регулатор на пазарите със седалище в Париж, накара националните органи да прилагат правилата по-еднакво, компаниите ще имат по-малко пречки при набиране на пари в чужбина, а инвеститорите ще знаят, че един и същ продукт се контролира приблизително по един и същ начин навсякъде (А&O Шиърман).

Конфликтът на интереси на Ирландия

Дъблин е един от големите европейски центрове за администриране на фондове. Ирландската евродепутатка Реджина Дохърти формулира тревогата директно: Ирландия има „ужасно много домицилирани инвестиции“ и не иска „някой друг или да ги управлява, или да промени пазара така, че да ги направи мобилни“. По думите ѝ повече правомощия за ЕСМА „може напълно да устройват Франция, Германия, Италия и други, които искат парче от нашата баница, но икономически това не би устройвало Ирландия“ (РТЕ).

Печелившите от сегашната фрагментирана система са конкретни: администратори на фондове, юристи по регулаторно съответствие, надзорни специалисти и данъчни консултанти в Дъблин и Люксембург. Техният бизнес съществува именно защото всяка държава упражнява надзора по различен начин. Ако тези функции се централизират на ниво ЕС, част от работата ще се премести.

Харис приема, че ЕСМА има нужда от „по-голяма роля“, но казва, че Ирландия „не подкрепя концепцията за централизиран надзор, със сигурност не самоцелно“ (Юръпиън бизнес мегазин). Посланието му към другите столици е, че „ако само един човек се помести, сделка няма да има“ (Айриш таймс).

Натискът е реален. Шестте най-големи икономики в ЕС подкрепят прехвърлянето на част от надзорните правомощия към ЕСМА, а решението изисква квалифицирано мнозинство: 15 държави, представляващи 65 % от населението на ЕС, могат да го приемат без единодушие (Съвет на ЕС, Айриш таймс). Ирландия не може да го блокира сама. Като председател обаче тя може да оформи компромиса.

Разделението не е между големи и малки

Франция вижда мащаб: единният надзор би направил пазарите на ЕС по-привлекателни в глобален план, а френският регулатор представя проекта през конкурентоспособността, не през загубата на национални правомощия (АМФ). Люксембург, подобно на Ирландия, защитава позицията си на финансов център и предпочита ЕСМА да тласка националните регулатори към по-еднакво прилагане, вместо директно да надзирава фондове (ЦССФ).

Точно тази разлика е сърцевината на преговорите. Лобистката организация на фондовата индустрия ЕФАМА чертае границата ясно: подкрепя по-прости трансгранични правила, но определя директния надзор на ЕСМА върху управляващите дружества като „необоснован“ и като „отклоняване“ от целите за конкурентоспособност (ЕФАМА). Едно е 27 национални регулатора да прилагат едни и същи правила по-последователно. Друго е те да бъдат заменени от един европейски орган.

За домакинствата обещанието е по-широк достъп до инвестиционни продукти и по-добра дългосрочна доходност върху спестяванията. Но преместването на пари от депозити към пазари означава и поемане на риск. Централната банка на Ирландия вече е подчертала рисковете за поведението на участниците: конфликти на интереси, натиск за неправомерни продажби, дигитални продукти, които объркват, вместо да информират (Централна банка на Ирландия). Остава открито дали печалбите ще стигнат до обикновените спестители, или основно до финансовите посредници.

Европа от години диагностицира капиталовите си пазари като фрагментирани, а после установява, че тази фрагментация пази нечий бизнес модел. Харис има шест месеца да разбере чий.