Ирландия премахва ветото на ООН за мисии

Ирландското правителство внася този месец законопроект, който премахва правото на Съвета за сигурност на ООН на практика да блокира ирландски военни мисии в чужбина. Законопроектът за изменение на закона за отбраната от 2026 г. обаче отива по-далеч от тази промяна. При мисии с до 50 военнослужещи вече няма да е нужен и вот в Дойл, ирландския парламент. Решението ще остава само в ръцете на кабинета (РТЕ).

Така се демонтира т.нар. „тройна ключалка“ — трите условия, нужни досега за изпращане на повече от 12 ирландски военни зад граница. Всяка такава мисия изискваше одобрение от кабинета, гласуване в парламента и мандат от Съвета за сигурност на ООН. Законопроектът на министъра на външните работи и отбраната Хелън Макенти премахва изцяло изискването за мандат на ООН. При по-малки мисии отпада и парламентарният контрол, което концентрира правомощието за разполагане на войски в изпълнителната власт в степен, която Ирландия досега не е проверявала на практика.

Защо руското вето има значение, но не обяснява всичко

Аргументът на правителството е ясен. Съветът за сигурност не е одобрявал нова мироопазваща мисия от 2014 г., защото Русия и Китай блокират такива решения. Това остави Ирландия в позиция да участва в подготовката на бойните групи на ЕС — многонационални сили за бързо реагиране при кризи, държани в готовност — но без възможност да ги разположи. Практическата цена се видя на 24 май, когато Съветът за сигурност остави да изтече мандатът на операция „Ирини“, военноморската мисия на ЕС в Средиземно море срещу контрабандата. Ирландия веднага изтегли персонала си, въпреки че операцията имаше широка подкрепа в ЕС.

Макенти представя промяната като въпрос на суверенитет: „Заради ветото на други държави ние сме блокирани“ (изказване в Дойл). Пречката обаче е предимно бъдеща. Самото правителство признава, че Русия досега никога не е наложила вето върху ирландско разполагане.

Всички опозиционни партии отхвърлят законопроекта. „Шин Фейн“ настоява за референдум с аргумента, че ратификациите на договорите на ЕС са съдържали косвени гаранции за ирландския неутралитет („Шин Фейн“, „Айриш таймс“). Макенти отговаря, че „тройната ключалка“ е част от обикновено законодателство, а не от конституцията, и може да бъде променена без референдум. Управляващата коалиция между „Фиана Фойл“ и „Фине Гейл“ има удобно мнозинство в Дойл, но президентът Катрин Конъли, избрана с платформа за защита на неутралитета, заяви, че би изпратила закона във Върховния съд за конституционна проверка.

Другите неутрални държави в Европа вървят в различни посоки

Останалите неутрални държави в Европа вече не следват една и съща логика. Австрийският канцлер Кристиан Щокер заяви през май, че „неутралитетът не ни защитава“, и настоя за по-дълбоко европейско сътрудничество в отбраната. Проучванията показват напрежението: 88 % от австрийците смятат неутралитета за част от националната идентичност, но 81 % подкрепят обща отбранителна политика на ЕС. Австрийският неутралитет е записан в конституцията, което прави всяка промяна много по-трудна от ирландската законодателна поправка.

Малта е в другия край на спектъра — единствената държава в ЕС извън ПЕСКО, постоянното структурирано сътрудничество в отбраната, което обединява 26 от 27-те членки. На изборите, приключили на 31 май, нито една от двете големи партии не спомена неутралитета. Швеция извървя целия път от необвързаност до членство в НАТО през 2022–2024 г. и сега приема законодателство, което да позволи операции на НАТО от шведска територия без одобрение от парламента.

Какво законопроектът оставя без отговор

Ирландия не е обявила ангажимент за войски към Силите на ЕС за бързо разполагане — формация от 5 000 души, действаща от май 2025 г. Реформираният закон изисква мисиите да съответстват на „принципите на Устава на ООН“, но не създава механизъм, който да преценява дали конкретна операция на ЕС без мандат на ООН покрива този стандарт. Разстоянието между принцип и процедура е достатъчно голямо, за да побере почти всяко обяснение за бъдещо разполагане.

Ирландските избиратели не са двигателят на тази промяна. Войната в Украйна събира едва 1 % сред приоритетите им, далеч след жилищната криза и разходите за живот. Правителството скоро ще има законовото правомощие да изпраща войски. Още не е казало къде и с каква цел.