Ирландският бюджет съкращава общите програми на ЕС

Ирландия предложи ЕС да похарчи до 1,622 трлн. евро през 2028–2034 г., по цени от 2025 г. Това е със 141 млрд. евро по-малко от поисканото от Европейската комисия (преговорната рамка на Съвета). Проектът запазва средствата, които всяка държава получава за земеделие и региони, а най-големите съкращения са в програмите, управлявани съвместно на равнище ЕС. Държавите, които настояват за по-малък общ бюджет, продължават да възразяват. Резултатът ще определи как Европа финансира земеделието, по-бедните региони, научните изследвания и отбраната до средата на 30-те години.

Ирландия води преговорите между правителствата, защото в момента председателства Съвета на ЕС на ротационен принцип. Нейната „преговорна рамка“ е проект за основа на споразумение и не обвързва никого. Тя очертава годишни тавани на разходите за дългосрочния бюджет. Договорените в тези граници годишни бюджети определят какви средства действително ще бъдат поети и изплатени (член 312 от Договора).

Кои програми поемат съкращенията

Ирландия твърди, че проектът запазва средствата за земеделие, регионите и рибарството, поискани от повечето правителства, като същевременно финансира новите приоритети (ирландското председателство). Цифрите подкрепят първата част от твърдението. Спрямо плана на Европейската комисия бюджетният ред за научни изследвания, индустрия и отбрана се свива с 12,8 %. Редът за земеделски плащания и кохезионни средства — финансиране от ЕС за намаляване на различията между регионите — се свива само с 3,4 % (приложението към преговорната рамка).

Това отговаря на искането на 17 лидери да бъдат защитени земеделието и кохезионната политика (Politico). Гарантираният минимум за подкрепа на доходите на земеделците остава почти непокътнат — около 261 млрд. евро (приложението към преговорната рамка). Нищо от това още не е договорено, но приоритетите на проекта са ясни.

Шест правителства настояваха за друг компромис. През август Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция поискаха значително по-малък бюджет, като отбраната и конкурентоспособността се финансират чрез пренасочване на вече заделени средства (съвместната декларация). Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че размерът на ирландското предложение не може да послужи за основа на споразумение (Tagesschau). Датският финансов министър Петер Хумелгор също оспори приоритетите. Според него земеделието и регионите са пощадени за сметка на конкурентоспособността и сигурността (Politiken).

Кой може да наложи вето и кой може само да влияе

Водещите преговарящи по бюджета в Европейския парламент отхвърлиха рамката по противоположна причина. Според тях, ако се отчетат инфлацията и погашенията по дълга, тя би осигурила по-малко средства от сегашния бюджет (Европейският парламент). Общата сума включва и 149,296 млрд. евро за погасяване на общия заем на ЕС за възстановяване след пандемията — средства, които не финансират нови проекти (приложението към преговорната рамка). Тази цифра сама по себе си не доказва сравнението на Парламента, но показва, че общата сума преувеличава средствата, които ЕС може да насочи към нови проекти.

Правомощията са разпределени неравномерно. Всяко правителство може да наложи вето върху окончателното споразумение. Парламентът няма право да го изменя, но може да откаже съгласие (член 312 от Договора). Лидерите ще обсъдят ирландския проект на срещата си на 15–16 октомври. Тя може да насочи преговорите, но няма да вземе решение (Европейският съвет).

Градовете искат участие, а не само средства

Кметовете на столиците посочват отделен риск. Те искат лидерите да изяснят как съкращенията ще се отразят на градовете, преди да определят общия размер на бюджета, и местните власти да участват в разработването и управлението на програмите на ЕС (EUNews). Писмото им е изпратено преди ирландския проект и е насочено срещу натиска на шестте правителства за съкращения. Кметът на Хага го е подписал, въпреки че нидерландското правителство е сред шестте.

Всяка държава трябва да насочва поне 8 % от Европейския фонд за регионално развитие към градски проекти, в чийто подбор участват общинските власти (регламентът за Европейския фонд за регионално развитие). Европейската комисия иска тези средства да бъдат обединени в един план за партньорство за всяка държава, изготвян от националното правителство. При прегледа на предложенията през февруари, месеци преди ирландския проект, Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания не откри разпоредба, която да замени минимума за градски проекти (справката на службата). Градовете се опасяват, че регионалните средства ще останат в националния фонд, но гарантираният им дял и участието им в избора на проекти постепенно ще отпаднат.

Кметовете нямат право на вето и не участват в гласуването за съгласие. Влиянието им минава през евродепутатите и националните министри, които съвместно ще изготвят отделните закони за фондовете, както направиха и при сегашните правила за регионалните фондове. Ирландският проект запазва националните разпределения за сметка на съкращенията в общите програми, но все още не е убедил правителствата, които могат да го блокират. Решението дали градовете ще запазят гарантиран дял ще се вземе при изготвянето на правилата за плановете за партньорство, а не в тази преговорна рамка.