Ирландският план за €141bn свива сигурността

Предложението на Ирландия за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. намалява плана на Европейската комисия с 141,045 млрд. евро, или около 8 %. Националните лидери обсъдиха рамката за пръв път на 15 октомври 2026 г., но не постигнаха съгласие (Евронюз). Документът извади наяве противоречието: правителствата, които искат по-малък бюджет, настояват ЕС да отделя повече за сигурност, а много други защитават перата, от които трябва да дойдат съкращенията.

Ирландия председателства Съвета на ЕС на ротационен принцип. Мандатът трае шест месеца и включва водене на заседанията на националните министри. На 10 октомври Ирландия разпространи „преговорна рамка“ — работен документ със суми и разпределение, който сам по себе си не одобрява разходи. Тя предвижда 1 622,011 млрд. евро бюджетни ангажименти за седем години, в цени от 2025 г., при 1 763,056 млрд. евро в плана на Комисията (преговорна рамка на Съвета).

Гласуване за отхвърляне на документа не е имало. Лидерите преценили, че той не сближава позициите им, и възложили на Антониу Коща, председателя на Европейския съвет — срещата на върха на националните лидери — да търси „навременно споразумение“ (Евронюз).

Държавите с най-големи вноски искат по-малък бюджет, но не и по-малко сигурност

На 28 септември 2026 г. шест от държавите с най-големи вноски в бюджета на ЕС, сред които Германия, Нидерландия и Швеция, изпратиха на Ирландия писмо с искане за съкращения от няколкостотин милиарда евро (РТЕ). На срещата на върха канцлерът Фридрих Мерц определил ирландското предложение като стъпка в правилната посока, но казал, че то остава далеч под исканото от Германия (германско правителство). Шведският премиер Улф Кристерсон заявил, че страната му ще отхвърли рамката, защото общият бюджет остава твърде голям (Ройтерс).

Същата група обаче иска ЕС да прави повече за сигурността. Нидерландският премиер Роб Йетен казал пред парламента, че съкращенията на Ирландия засягали конкурентоспособността, иновациите и отбраната — областите, в които иска Съюзът да засили усилията си (долната камара на нидерландския парламент).

Разпределението в документа потвърждава тази оценка. Ирландия съкращава малко средствата за земеделие и по-бедните региони, но значително повече от перата за промишленост, отбрана и външна политика. Разделът, който обединява земеделските и регионалните средства, се свива с 3,4 %, този за конкурентоспособност и сигурност — с 12,8 %, а този за външна дейност — със 17,4 % (преговорна рамка на Съвета).

Европейският парламент, чието съгласие е необходимо за окончателния бюджет, възразява от другата страна. Четирима от водещите му преговарящи заявили, че съкращението от 8 % ще ограничи възможността на ЕС да инвестира в отбрана и да подкрепя партньори в чужбина (Европейски парламент). За държавите на източната граница последицата е конкретна: литовският президент Гитанас Науседа се обявил против намаляването на средствата за военна мобилност — пътищата и железниците, по които се придвижват войски (15мин).

Защитниците на земеделските и регионалните средства

Италия и Румъния обединиха 17 правителства в групата „Приятели на сближаването“, наречена на политиката на ЕС за финансиране на по-бедните региони (италианско правителство). Те искат да запазят както размера на тези средства, така и правилата за разходването им. Настояват и за премахване на отстъпките, които намаляват вноските на някои по-богати държави — искане, което ги поставя в пряк спор с част от най-големите вносители.

Ирландия запази обявения размер на средствата за всяка държава, но събра фондовете в един национален план за всяка от тях (преговорна рамка на Съвета). Това прехвърля повече контрол към националните правителства. Регионите, които отдавна работят пряко с Брюксел, се опасяват, че ще загубят влияние. Затова групата настоява да останат и правилата за разходване, и сумите (италианско правителство).

Всяка столица има право на вето, а забавянето не спира разходите

Седемгодишната рамка изисква единодушие от националните правителства — тоест всяко може да я блокира — и съгласие от Европейския парламент (EUR-Lex). Така и двата лагера могат да спрат преговорите. Срокът не създава голям натиск: ако до 1 януари 2028 г. няма нова рамка, договорът предвижда да се запазят таваните за разходи от последната година на действащата (EUR-Lex).

Изводът от наличните данни е ограничен, но ясен. В сегашния си вид ирландското предложение не може едновременно да намали общия бюджет и да увеличи разходите за сигурност, защото съкращенията, осигурили по-ниската сума, засягат най-силно именно тази област. За споразумение някой трябва да отстъпи: държавите с най-големи вноски да приемат по-голям бюджет, групата за сближаване — по-дълбоки съкращения на земеделските и регионалните средства, или и двете страни да направят частична отстъпка. Коща може да предложи компромис, но не и да го наложи на правителства, всяко от които има право на вето. Мерц, Йетен и Кристерсон трябва да посочат какъв размер на бюджета биха приели срещу повече средства за сигурност. „Приятелите на сближаването“ трябва да отговорят дали част от техните средства може да бъде пренасочена.