Ирландски алуминий за Русия

Между април 2024 г. и март 2025 г. рафинерията „Огиниш“ в графство Лимерик е изпратила около 540 000 тона алуминиев оксид към заводи, собственост на „Русал“ — руския алуминиев гигант. Доставките са били на стойност около 308 млн. долара, според митнически данни, събрани от гражданската коалиция „Разом Уи Станд“ (Euromaidan Press). Всяка пратка е била законна.

Точно това е проблемът. ЕС постепенно ограничава вноса на руски алуминий в Европа, но не е забранил износа на алуминиев оксид в обратната посока (Съвет на ЕС). Алуминиевият оксид е белият прах, който се извлича от бокситова руда, преди да бъде претопен в алуминий (Международен институт по алуминия). Така Европа спира част от руския метал на входа, но позволява ключова суровина за производството му да излиза към Русия.

От местен работодател до част от руска верига за доставки

„Огиниш“ е най-голямата рафинерия за алуминиев оксид в Европа. Заводът се намира на естуара на река Шанън и осигурява работа пряко на около 470 души, а още приблизително 500 работни места при подизпълнители зависят от него (Irish Times). За района това е основен работодател в икономика с ограничени алтернативи.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна обаче износът на рафинерията не се е отдалечил от Москва, а се е насочил още повече натам. Делът на Русия в продукцията на „Огиниш“ е нараснал от 23 % през 2020 г. до 68 % през 2024 г. (Euromaidan Press). Заводът е станал по-важна част от производствената верига на „Русал“ точно когато ЕС се опитва да изтласка руския алуминий от европейските пазари. ЦЕПА, базиран във Вашингтон политически институт, описва ситуацията като блокиране на готовия продукт, докато се захранва фабриката (CEPA).

Въпросът за собствеността прави тази връзка по-трудна за представяне като обикновени търговски отношения. Шведските данъчни власти са замразили средства в „Кубал“, завод за алуминий, свързан с „Русал“, след като са стигнали до извода, че санкционираният руски милиардер Олег Дерипаска все още контролира корпоративната мрежа майка въпреки твърденията за преструктуриране (Irish Times, GP). Това не доказва, че ирландският износ е незаконен. Но поставя под въпрос тезата, че европейските активи на „Русал“ работят независимо от санкционирани лица.

Кой плаща, ако пролуката бъде затворена

Ирландското правителство е в реално затруднение. Премиерът Саймън Харис заяви, че въпросът не е двоичен избор между санкции и затваряне на завода. Според Ар Ти И разследването на Министерството на предприемачеството е към края си, а заключенията трябва да бъдат изпратени на Европейската комисия (RTÉ). Дъблин е обсъждал възможност да поиска европейско финансиране, за да запази „Огиниш“ отворен, ако моделът на износ към Русия стане нежизнеспособен (AlCircle).

Натискът от други европейски столици е осезаем. Естония настоява за забрана на износа на алуминиев оксид в разговорите за санкционните пакети (Euronews). „Юръпиън Алуминиум“, браншовата организация на сектора, предупреждава, че руският метал все още достига до ЕС през трети страни с приблизително 11 % отстъпка, което подбива европейските производители (AlCircle). Затварянето на пролуката при алуминиевия оксид би направило санкциите на ЕС по-последователни. То обаче може да повиши разходите за европейски производители, които в момента се възползват от по-евтини доставки, свързани с Русия.

Забрана не би спряла автоматично и руските заводи. „Русал“ може да търси алуминиев оксид от доставчици извън ЕС или през пренасочени търговски маршрути — същият проблем със заобикалянето, който вече затруднява европейските санкции върху петрола и рафинираните продукти.

Противоречието, което Ирландия носи

Разследването на ирландското правителство още не е публикувано. Няма и официална разбивка на износа. Дали забрана за алуминиевия оксид ще влезе в бъдещ санкционен пакет зависи от единодушието на всички 27 държави членки (Съвет на ЕС) — процедура, в която Ирландия също има глас.

Ирландия започва председателството си на Съвета на ЕС с видимо противоречие. Почти хиляда работници в Лимерик зависят от завод, чийто най-голям клиент е производител на алуминий от санкционирана държава. Поетапни ограничения върху износа биха могли да защитят тези работни места и едновременно да спрат нови договори за доставки към Русия. Въпросът е дали Дъблин ще действа пръв, или ще изчака Брюксел да наложи решението.