Ирландски съд преценява влиянието на Мъск

Когато подадете сигнал за публикация в „Екс“, едва ли мислите за Ирландия. Но съдебна зала в Дъблин сега решава дали европейската система за контрол върху платформата изобщо работи. Отговорът засяга 45 млн. потребители в ЕС, а въпросът е прост само на пръв поглед: кой всъщност контролира „Екс“?

Пробив през корпоративната защита

На 9 юни ирландският медиен регулатор „Коимисиун на Меан“ заяви пред Висшия съд, че според него Илон Мъск упражнява „решаващо влияние“ върху компаниите от групата на „Екс“. Зад тази суха юридическа формула стои ясна стратегия: регулаторът се опитва да стигне лично до Мъск, заобикаляйки корпоративните нива, които държат европейските институции на дистанция.

В Европа „Екс“ работи чрез дъблинско дружество, наречено „Екс Интернет Ънлимитид Къмпани“. Адвокатите на Мъск твърдят, че именно то, и само то, е правният „доставчик“ по смисъла на европейското право. Не Мъск и не американската му холдингова компания. Регулаторът започна разследване през ноември дали системата на „Екс“ за обработване на жалби отговаря на изискването на Акта за цифровите услуги платформите да дават на потребителите работещ механизъм за обжалване на решения за съдържание. „Екс“ отговори със съдебен иск, за да блокира разследването.

Санкциите по Акта за цифровите услуги могат да достигнат 6 % от глобалния годишен оборот. Ирландското дружество на „Екс“ отчете 1,05 млрд. евро приходи за 2024 г. и изплати 680 млн. евро дивидент въпреки отчетените загуби. Това подсказва, че местната компания функционира повече като финансов канал, отколкото като самостоятелен бизнес. Ако аргументът за „решаващо влияние“ бъде приет, базата за глобата може да обхване целия световен оборот на „Екс“. Точно това корпоративната обвивка трябва да предотврати.

Защо Дъблин регулира вашия поток

Делото показва особеност на европейското цифрово право, за която повечето европейци рядко чуват: принципа на „държавата на произход“. На практика това е система с едно гише. Вместо да работи с 27 национални регулатора, една компания отговаря пред регулатора в държавата, където е установила европейската си централа. „Мета“, „Гугъл“, „Епъл“, „ТикТок“, „Майкрософт“ и „Екс“ избраха Ирландия. Така държава с 5 млн. души се превърна в основен цифров регулатор за 450 млн. европейци.

На практика това създаде онова, което критиците наричат „ирландско тясно място“: един набор от регулатори разглежда казуси, които оформят дигиталния живот на цял континент. Федералната мрежова агенция на Германия е получила над 2 000 жалби по Акта за цифровите услуги през 2025 г., но не може да действа пряко срещу платформи със седалище в Ирландия. Тя може само да ги препраща.

Актът за цифровите услуги, който се прилага изцяло от февруари 2024 г., частично реши този проблем, като даде на Европейската комисия преки правомощия спрямо най-големите платформи. Комисията вече ги използва: през декември 2025 г. тя наложи първата глоба на „Екс“ по акта — 120 млн. евро, за подвеждащ дизайн на сините отметки, слаба прозрачност на рекламите и блокиране на достъпа на изследователи. Два дни по-късно „Екс“ закри рекламния акаунт на самата Комисия в платформата.

Три фронта, една цел

Оформя се модел на прилагане на правилата по три линии. Комисията поема системните рискове. Ирландският „Коимисиун на Меан“ води разследването за системата за жалби. Франция стигна най-далеч: през май 2026 г. парижката прокуратура започна съдебно разследване на модерирането на съдържание, алгоритмите и инструмента за изкуствен интелект „Грок“ на „Екс“, с обвинения от разпространение на дийпфейкове до отричане на Холокоста. Мъск беше лично призован за разпит, но не се яви. Френският наказателен път е съзнателен обход: националните прокурори не се нуждаят от разрешението на Ирландия.

Политическият календар усложнява картината. Ирландия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 юли и така получава влияние върху преговорите за цифровата политика. Дни преди заседанието по делото срещу „Екс“ ирландският външен министър се срещна с „Мета“, за да обсъди „намаляване на ненужната регулаторна сложност“. Граждански организации призоваха Ирландия да се оттегли от технологичните досиета по време на председателството си, защото според тях ролята ѝ на домакин на централите на големите технологични компании и едновременно техен регулатор е несъвместим конфликт.

Ако Висшият съд застане на страната на Мъск, тънките местни дъщерни дружества ще останат ефективна защита срещу европейско прилагане на правилата за всяка голяма платформа. Ако „Коимисиун на Меан“ спечели, регулаторите в Европа ще получат прецедент, който им позволява да достигат до хората, вземащи реалните решения. Решението на съдията в Дъблин през следващите седмици ще покаже дали европейската регулаторна архитектура може да засегне технологичен милиардер, който третира институциите ѝ като неудобство.