Ирландска рафинерия захранва Русия

Рафинерия в графство Лимерик е изпратила около 45 % от продукцията си към Русия през миналата година (РТЕ, Юронюз). Заводът „Огиниш Алумина“ е изцяло собственост на руския алуминиев гигант „Русал“. Той произвежда алумина — рафиниран прах, който топилните използват за производство на първичен алуминий.

Търговията е законна. Алумина не е включена в санкционния списък на ЕС. Този пропуск превърна завод в Лимерик в практически тест за способността на европейския санкционен режим да затваря собствените си пролуки.

Защо търговията е законна и какво може да я промени

Санкциите на ЕС срещу Русия работят чрез забрана на конкретни лица, стоки и услуги. Ако даден материал не е в списъка, износът му към Русия остава разрешен, дори когато политическата цел е да се ограничи руската военна икономика (Евро-Лекс 833/2014). Алумина попада точно в тази непокрита зона.

Има и втори правен път, който може да се окаже решаващ. Правилата на ЕС забраняват предоставянето на каквато и да е икономическа полза на лица под персонални санкции (Евро-Лекс 269/2014). Олег Дерипаска, олигархът зад „Русал“, е санкциониран от ЕС. Шведските власти са стигнали до заключението, че той все още контролира ефективно компанията, което би означавало, че печалбите на „Огиниш“ достигат до санкционирано лице (Айриш Таймс).

Ако ирландските или европейските власти направят същия извод, заводът може да попадне под правоприлагане, въпреки че самата алумина не е забранена. Разследването в Ирландия според РТЕ наближава финал (РТЕ).

Веригата на доставки минава и през други държави от ЕС. Литовски разследващи са проследили алумина от „Огиниш“ на кораби за руски топилни, превозвана от естонска транспортна компания (ЛРТ, Юромайдан Прес). Естония е предложила забрана на износа на алумина към Русия още преди повече от година (Айриш Таймс). На ниво ЕС предложението не е довело до решение.

470 работни места срещу доверието в санкциите

„Огиниш“ осигурява пряка заетост на около 470 души и поддържа работа за още приблизително 500 подизпълнители в Лимерик (Юронюз). Ако руският пазар отпадне, заводът ще загуби най-големия си отделен купувач. Не е ясно дали „Огиниш“ може достатъчно бързо да намери заместители, за да продължи работа.

Тук спорът опира до разпределението на цената. Ирландия поема концентрирания риск: работни места, местна икономика и евентуални разходи за обезопасяване или почистване на площадката. Останалите държави получават по-надеждна санкционна стена срещу Русия. Балтийските правителства, които нямат работници в Лимерик, но третират всяка икономическа връзка с Русия като въпрос на сигурност, настояват пролуката да бъде затворена. Президентът Володимир Зеленски постави темата директно при посещението си в Дъблин.

Други правителства в ЕС вече са били изправени пред подобна дилема и са използвали инструменти за ограничаване на щетите. Германия постави рафинерията на „Роснефт“ в Шведт под държавно попечителство през 2022 г., като запази работата на завода и отстрани руското управление (БМВК). След руския отговор — спиране на доставките на суров петрол — Шведт загуби около 20 % от преработваните обеми (н-тв).

Италия използва временно управление и т.нар. „златна власт“ — специално държавно правомощие върху стратегически активи — за да контролира продажбата на сицилианска рафинерия, свързана с „Лукойл“, като същевременно защити заетостта (Държавен вестник на Италия, италианското правителство). Нито един от двата подхода не беше безболезнен. И двата обаче запазиха заводите и прекъснаха руския контрол.

Ирландия досега не е предложила публично подобни инструменти.

Случаят „Огиниш“ показва, че санкциите на ЕС могат едновременно да бъдат юридически чисти и стратегически пропускливи. Материал, който захранва руското производство на алуминий, се движи свободно, защото не е включен в списъка. Казусът със собствеността, който може да промени това, още не е довел до решително правоприлагане.

Ирландското разследване ще покаже дали Комисията ще получи правна основа да добави алумина към забранените стоки, или достатъчно доказателства за контрола на Дерипаска, за да се задействат правилата за собствеността. Докато едно от двете не се случи, рафинерията в Лимерик ще продължи да изнася.