Полша спря товар за Русия, Италия го пусна

Италия разрешила пратка за Русия, след като Полша я върнала

Според доклад на Европейската сметна палата (European Court of Auditors), публикуван на 10 ноември, италианските митници разрешили износ на пратка за Русия по изключение от санкциите. Полски служители я спрели на външната граница на ЕС и я върнали, след което италианските митници я одобрили повторно и я изпратили от италианско пристанище към Русия (доклад на Европейската сметна палата). Санкциите рязко свиха пряката търговия с Русия, но решенията на митниците остават в правомощията на отделните държави, а Европейската комисия (European Commission) казва, че не може да отменя отделни разрешения.

Европейската сметна палата е независимият одитен орган на ЕС. Тя проверява как се харчат европейските средства и как се прилагат правилата на ЕС, но изводите ѝ нямат правна сила, а докладът не доказва престъпление. В публичното изложение не се посочват стоките, износителят, крайният получател или италианските служители, одобрили пратката. Няма и наказание или съдебно решение, според което реекспортът е бил незаконен.

Едната граница спира пратката, другата я пропуска

Износителят се позовал на изключение в Регламент 833/2014 — основния закон на ЕС, който ограничава търговията с Русия и допуска някои ограничени приложения, несвързани с военни цели. Износителите сами декларират, че попадат в обхвата на изключението, вместо предварително да кандидатстват за лиценз (митнически въпроси и отговори на Европейската комисия). Италианските митници приели декларацията, затова не било необходимо отделно разрешително за износ (доклад на Европейската сметна палата).

Стоките остават под митнически надзор, докато физически напуснат ЕС. Това позволява на служителите на изходния пункт да спрат товар, който вече е бил разрешен от друга държава (митнически въпроси и отговори на Европейската комисия). Полските служители направили именно това и пратката се върнала в Италия. Италианските митници анулирали първоначалната декларация, одобрили стоките повторно и ги освободили.

Публикуваният доклад не посочва срещу какво точно са възразили полските служители и дали Италия е разгледала възражението, преди повторно да одобри пратката. Италиански решения са срещали съпротива и другаде. Според Rapporteur литовските митници спрели друга пратка, разрешена от Италия по същото изключение, но не се съобщава какво е станало с нея.

Одиторите предупреждават, че износителите могат да насочват стоките през митниците, които най-лесно приемат подобни декларации. Самият маршрут не доказва, че този износител е действал така. Когато полските и италианските служители не били на едно мнение, нямало по-висша инстанция, която да реши спора. Европейската комисия казала на одиторите, че отделните разрешения са отговорност на държавите членки и че няма правомощия да се намеси (Bursa).

Търговията се сви, но проверките останаха разнородни

Санкциите ограничиха търговията. Стокообменът между ЕС и Русия спаднал от 252,8 млрд. евро през 2021 г. до 58,3 млрд. евро през 2025 г., а прекият износ на стоките, най-полезни за руската отбранителна промишленост, почти спрял от 2023 г. насам (доклад на Европейската сметна палата). Одиторите не отдават целия спад на санкциите и не могат да преценят доколко е пострадал военният капацитет на Русия.

Държавите проверяват по различен начин. България не е отчела нито едно нарушение от 2022 г. насам сред пратките от други държави членки, които напускат ЕС през българските митници. Латвия е регистрирала около 2 100 подобни нередовни пратки само през 2024 г. (доклад на Европейската сметна палата, Eurocom). Тъй като няма обща статистика за броя на проверените пратки, тази разлика не доказва, че България пропуска товари без контрол. Тя обаче означава, че националното прилагане на санкциите не може да се сравнява надеждно.

Проблемът отчасти идва от различните формулировки. Митническото и санкционното законодателство понякога използват различни понятия, а насоките на Европейската комисия са препоръчителни, не задължителни. Така едно изключение може да изглежда валидно за една митническа служба и съмнително за следващата.

Кой държи печата

Разпределението на правомощията обяснява безизходицата. Правителствата приемат санкциите съвместно в Съвета на ЕС (Council of the European Union), където решенията се вземат от националните министри, но служителите на отделните държави проверяват товарите, преценяват изключенията и преследват нарушенията. Одиторите препоръчват Европейската комисия да изясни неясните правила и да проучи разликите между държавите до 2027 г., а след това да въведе общи критерии за наблюдение до 2028 г. (доклад на Европейската сметна палата, Paperjam). Това са препоръки и одиторите не могат да задължат никого да ги изпълни.

Европейската комисия отговаря, че вече е засилила координацията и насоките, и посочва новата служба EU Sanctions Office (ANSA). Координацията и насоките влияят върху начина, по който служителите тълкуват правилата. Те обаче не променят извода, който самата Комисия е посочила пред одиторите: решението дали да освободи пратка остава в правомощията на националните служители.

Санкциите рязко ограничиха пряката търговия с Русия, но строгостта на изключението зависи от митническата служба, която го прилага най-либерално. Полското възражение не попречило на Италия да освободи пратката, а според действащите правила няма орган на ЕС с правомощия да реши спора между двете държави.