Италия завърши едва €3.7bn по еврофонда

Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), фондът от 577 млрд. евро, който ЕС създаде през 2021 г. за възстановяване на икономиките след ковид, влиза в последната си права. Крайният срок е 31 август 2026 г. След тази дата нови етапи и цели няма да се признават. До 30 септември трябва да бъдат подадени всички искания за плащане. Неусвоените средства се губят. Досега към правителствата са изплатени около 58 % от фонда (Европейска комисия, анализ на ИНГ Тинк). Истинското тясно място обаче е между момента, в който едно правителство получава европейските пари, и момента, в който те реално стават болница, път или помощ за малък бизнес.

Италия получи парите. Проектите не последваха.

Италия показва най-ясно как работи този проблем. Рим е получил 166 млрд. евро, или 85 % от своя пакет от 191 млрд. евро, най-големия в ЕС (италианско правителство). Италианската Сметна палата обаче е установила, че реално завършените проекти са за едва 3,7 млрд. евро (Ъпдей, Ил Ресто дел Карлино). Останалите средства са на различни етапи от административна обработка. Хиляди малки общини са получили финансиране, но нямат достатъчно служители за обществени поръчки и контрол. Южните региони изостават най-силно: Сицилия е с 22 % ниво на плащания, Калабрия с 25 %, при 47 % във Венето (Ил Фольо).

Административният недостиг се сблъсква и с физически. Разходите за строителство са се повишили с 40 % от 2022 г. насам, докато европейските грантове за тези проекти са изчислени по цени от 2021 г. (Легакооп Романя). Това разбива сметките на изпълнителите: те печелят ремонт на училище на една цена, а после материалите изяждат бюджета още преди покривът да е готов. Резултатът е 13 500 производства по несъстоятелност в строителния сектор на Италия през 2025 г. (Унионкамере). Всеки фалит блокира и обществената поръчка зад него.

По на изток картината е още по-слаба. Унгария е получила едва 9 % от своите 10,4 млрд. евро, като 9,5 млрд. евро са замразени заради споровете около върховенството на закона (Портфолио.ху). Румъния е изправена пред потенциални санкции за 15 млрд. евро при 38 неизпълнени етапа (Ди Си Нюз). България е успяла да усвои само 53 %, след като смени седем правителства от одобряването на плана насам.

Оцеляване чрез свиване на амбициите

Държавите, които изглеждат успешни, често са стигнали дотам чрез понижаване на целите. Португалия избегна загубата на 2 млрд. евро, като препрограмира плана си три пъти, извади линии на метрото в Лисабон и Порто, намали наполовина жилищните цели и съкрати болничните легла с 40 % (Еко/Сапо, Обзервадор). Тя насочи 964 млн. евро към банка за развитие, чиито кредитни програми се броят за „изпълнени“ при подписване на договори, а не при завършване на проектите (Конта-ла.пт). Собственият контролен орган на Португалия попита: „Жертваме ли ефекта?“

Гърция, която е получила 68,5 % от своя пакет от 36 млрд. евро, е под друг натиск. Търсенето на евтините заеми по МВУ, с лихви от 0,3 до 1 %, надхвърля наличния ресурс с 6–8 млрд. евро (Нюз247). Когато тези заеми спрат, бизнесът ще трябва да се финансира на пазарни лихви, три до четири пъти по-високи (Прототема).

Дефект, заложен в дизайна

Европейската сметна палата посочи основното противоречие: МВУ плаща за изпълнени етапи, а не за реални разходи. Няма механизъм за връщане на пари, ако даден етап е формално изпълнен, но инвестицията зад него не е завършена (Специален доклад 13/2024 на Европейската сметна палата, Юкрим).

По-дълбокият проблем, както отбелязва „Брьогел“, базиран в Брюксел икономически институт, е, че плащанията според резултати изискват силни институции (Брьогел). Румъния, България и Унгария, държавите с най-слаби администрации, са именно тези, които имат най-голяма нужда от трансформация. МВУ беше създаден, за да затваря разлики. На практика той ги възпроизведе.

Европейският фискален съвет изчислява, че грантовете по МВУ са добавяли около 0,25 % от БВП годишно към публичните инвестиции в ЕС, тласък, който изчезва през 2027 г. без заместител (Европейски фискален съвет). Следващият бюджетен цикъл на ЕС започва през 2028 г., а преговарящите още не са се договорили дали изобщо трябва да има постоянен инвестиционен инструмент. Остава да се види колко пари ще изчезнат и дали някой ще забележи празнината, която оставят.