Италия разследва кражба на файлове на НАТО

Сигурният архив може да се провали и без разбита врата. Понякога стигат една парола, един копиран файл или един човек с достъп. Италианското разследване за предполагаемо откраднати самоличности, чувствителни документи и материали по проекти на НАТО, предлагани за продажба, е важно, защото Европа ускорява общите отбранителни програми, докато голяма част от документацията остава в национални министерства и в системите на изпълнители.

Публично известните данни не показват пробив в НАТО. Разказът на ен-ти-ви описва арестуван бивш представител на италианското разузнаване и предполагаем нерегламентиран достъп до секретна информация, свързана с военната сфера. Това позволява по-тесен извод: общите отбранителни проекти зависят от това колко добре всяка държава и всяка допусната до тях компания пази документите.

Къде всъщност се намират файловете

Изразът „материали по проект на НАТО“ звучи окончателно, но не е такъв. Той може да означава класифицирана информация на НАТО, италиански секретни материали, свързани със съюзническа програма, фирмени файлове с стойност при обществени поръчки или документи, в които НАТО само се споменава. Това са различни проблеми с различни правни последици.

Важна е веригата на съхранение: кой е държал файла, кой е можел да го отвори, кой го е преместил и кой е забелязал това. Италианската прокуратура решава какви обвинения може да повдигне. Службите за национална сигурност проверяват дали са се провалили правилата за достъп или работа с класифицирани материали. Отбранителните компании трябва да покажат дали достъпът до чувствителна информация е бил контролиран. Ако е имало информация с произход от НАТО, правилата за сигурност на алианса разчитат съюзниците да я защитават чрез собствените си национални системи.

Тази конструкция е логична за суверенни държави. Тя обаче създава и слаби места. Правило, написано в Брюксел, не проверява дневник за достъп в Рим. Клауза в обществена поръчка не спира доверен вътрешен човек да копира файл. Директивата на ЕС за отбранителните поръчки позволява на възложителите да изискват гаранции за чувствителни договори, но реалният тест остава в министерствата, изпълнителите и подизпълнителите.

По-бързи покупки, същите пропуски в сигурността

ЕС добавя обем към тази система. Отбранителната програма на Комисията настоява за повече индустриален капацитет и общи покупки. Регламентът ЕДИРПА и предложението за ЕДИП вървят в същата посока: повече трансгранични отбранителни покупки и производство.

Те не създават централна контраразузнавателна служба на ЕС. Това е съществено, защото скоростта увеличава изложеността. Повече общи проекти означават повече хора с достъп, повече компании, които работят с чувствителни изисквания, и повече партньори, зависими от навиците за сигурност на другите.

Цената на провала не е абстрактна. Изпълнителите могат да загубят достъп до програми. Правителствата могат да се сблъскат със забавяния, докато разследващите проверяват какво е било разкрито. Партньорите може да станат по-предпазливи при споделянето на технически изисквания, данни за персонал или информация за доставчици. На отбранителен пазар, изграден върху доверие, един теч може да забави работата още преди да е доказана оперативна вреда.

Съвместното дружество между „Райнметал“ и „Леонардо“ показва какъв тип индустриална изложеност е заложена, без това да доказва връзка с италианския случай. „Райнметал“ и „Леонардо“ описват сътрудничеството си при бойни машини като европейски индустриален проект. Ако защитени италиански материали са разкрили доставчици, изисквания или допускания за оперативна съвместимост, партньорите биха имали причина за тревога. Публичните доказателства не показват, че това се е случило.

Сегашната картина на заплахите в Германия обяснява защо случаят ще бъде четен и извън Италия. Германските власти вече разглеждат руския шпионаж и кражбата на данни като риск за стратегически сектори. Вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Херберт Ройл предупреди пред „Цайт“ за енергетиката, отбраната и логистиката, а „Кьолнер щадт-анцайгер“ съобщи за опасения около отбранителни компании, транспортни маршрути и ръководители. Този контекст прави италианския случай разбираем за Берлин, дори да не показва, че германски фирми са били засегнати.

Белгия е важна само като място на алианса, не като разследващ орган. Архивите на НАТО посочват, че централата е в Брюксел, а белгийският Национален орган за сигурност изпълнява функциите по класифицирана информация и достъп в собствената национална система, според външното министерство. Ако информация на алианса е излязла навън, ключовият европейски въпрос е колко бързо са били уведомени партньорите.

Случаят не е доказал компрометиране на НАТО. Той показа, че европейското отбранително разгръщане зависи от системи за съхранение и достъп, които остават национални, неравномерни и частично невидими. Италианските власти дължат най-ясното законово допустимо обяснение какви са били файловете и къде са отишли. НАТО и партньорските правителства дължат уверение, че са проверили щетите, ако е била засегната защитена информация на алианса.