Италия отхвърли 12 убежищни трансфера

Между 12 юни и 7 юли осем държави от ЕС поискаха Италия да приеме кандидати за убежище по новите европейски правила за миграцията. Рим отказа всички 12 поискани трансфера (2eu.brussels, Visaverge). Италия блокира входящите трансфери от декември 2022 г., с изключение на семейни случаи с непридружени непълнолетни. Първата оценка на Европейската комисия за прилагането на новите правила, публикувана на 16 юли, не открива признак, че това спиране е приключило (оценка на Комисията). Ранният тест за Пакта показва прост проблем: правото на ЕС може да определи коя държава носи отговорност, но не може само да накара правителство да отвори границата си.

Защитата на Рим изглежда слаба на хартия

Вътрешният министър Матео Пиантедози дава два аргумента. Първо, според него старите случаи на хора, стигнали до Италия преди 12 юни, били „нулирани“ чрез договорки с Германия и Франция в края на 2025 г. (Il Sole 24 Ore). Второ, Германия трябвало да прихване исканията си за трансфер срещу около 2 200 мигранти, доведени тази година до италиански пристанища от спасителни кораби на неправителствени организации под германски флаг (Il Foglio).

И двата аргумента имат правен проблем. В парламентарните регистри, документите на Съвета и материалите на Комисията не се вижда публичен текст на двустранно споразумение, което да заличава стари случаи. Оценката на Комисията обсъжда отказите на Италия, без да споменава подобен отказ от права (оценка на Комисията). Регламентите на ЕС в областта на убежището се прилагат пряко: две вътрешни министерства не могат частно да ги изключат (Регламент за управлението на убежището и миграцията).

По-вероятното обяснение е по-прозаично. По старите правила „Дъблин III“, регламентът, който преди Пакта определяше коя държава отговаря за молбата за убежище, Германия имаше шест месеца физически да прехвърли даден човек, след като Италия е приела отговорността. Ако срокът изтече, отговорността автоматично преминаваше към Германия. Съдът на ЕС потвърди този принцип по делото „Шири“ (Дъблин III, Съд на ЕС, „Шири“). Затова италианският „рестарт“ изглежда по-скоро като изтекли срокове, представени като дипломация.

Срокът остава единственият инструмент за натиск

Новият Пакт, официално Регламентът за управлението на убежището и миграцията, се опитва да затвори разликата между решенията на хартия и реалните трансфери. Процедурите за обратно приемане стават по-автоматични. Държавата, през която човек за първи път е влязъл в ЕС, остава отговорна 20 месеца вместо 12 (Регламент за управлението на убежището и миграцията, Verfassungsblog).

Спорът с Италия обаче показва какво Пактът не е решил: липсва механизъм за принудително изпълнение. Веригата изглежда така. Държава членка като Германия иска трансфер. Италия трябва или да го приеме, или да предложи алтернатива. Комисията може да оцени спазването на правилата, да публикува констатации и накрая да открие наказателна процедура, тоест инструмента си да принуждава държавите да спазват правото на ЕС. Съдилищата могат да тълкуват сроковете. Но само италианските власти могат реално да качат човек на самолет.

Германските данни показват колко зле е работила тази верига още преди новите правила. През 2024 г. Германия е подала 74 583 искания за трансфер по Дъблинската система в ЕС, получила е 44 431 съгласия и е осъществила едва 5 827 реални трансфера, според Brussels Signal. Приблизително едно от осем съгласия е довело до действително преместване.

Избирателен отказ, не невъзможност

Един детайл отслабва позицията на Рим. Според NZZ Италия е приела 51 швейцарски искания за обратно приемане след 12 юни. Швейцария не е член на ЕС, но участва в Дъблинската система. Този модел сочи към политически избор, а не към административно претоварване.

Други правителства го четат по същия начин. Нидерландия разглежда спора като първия тест за достоверността на Пакта (Upday NL). Австрия гледа през прохода Бренер, алпийския коридор, по който мигранти, пристигнали в Италия, продължават на север към австрийска и германска територия. От Виена отказът на Рим изглежда като износ на проблем, възникнал на италианска територия (Kurier).

Следващата по-широка оценка на Комисията се очаква през октомври. Дотогава сроковете за първите случаи след влизането в сила на Пакта ще започнат да изтичат. Ако Италия продължи да отказва, отговорността за тези молби за убежище ще се върне към Германия и другите държави, отправили исканията. Това няма да стане чрез преговори, а автоматично по силата на самия регламент (Регламент за управлението на убежището и миграцията). Пактът даде на Европа по-силно правно основание да изисква италианско сътрудничество. Не даде на никого власт да изпълни трансфер, който Рим не иска.