Италия гони срока за €194 млрд. от ЕС

Италианското правителство спори за пари, които не успява да усвои. Централната счетоводна служба поиска от министерствата да обяснят какво е станало с неизразходваните средства по италианския дял от следпандемичния фонд на ЕС, известен в страната като ПНРР. Спорът показва проблем, който вече не е само италиански. Два месеца преди окончателния срок правителствата в Европа трябва да докажат, че обещаните европейски инвестиции могат да се превърнат в завършени проекти.

Веригата на плащанията има условие

Механизмът за възстановяване и устойчивост — програмата на ЕС за стотици милиарди евро след пандемията — не превежда пари на правителствата безусловно. Всяка държава представи подробен план с конкретни реформи и инвестиции. Европейската комисия плаща на траншове, но само след проверка, че ангажиментите са изпълнени (Евро-Лекс, Европейската комисия). Едно министерство може да има милиарди по план, но без завършена работа и валидни документи Брюксел няма да освободи следващото плащане.

Парите са два вида. Безвъзмездните средства се плащат от ЕС окончателно: ако целите не бъдат изпълнени, сумата просто не идва. Заемите обаче остават в националния дълг. Италия взе голям заем през механизма. Ако проектите, финансирани с него, не дадат резултат, държавата пак дължи парите.

Насоките на Комисията за приключване на програмата, публикувани през май, оставят много тесен график. Всички етапи трябва да са изпълнени до 31 август 2026 г. Исканията за плащане се подават до септември. Цялата програма приключва до 31 декември (Европейската комисия).

Италия: 194 млрд. евро по план, незавършени обекти на терен

Италия има най-големия дял от механизма — около 194 млрд. евро — и вече е получила приблизително 166 млрд. евро, или 85 % („Пауързин“, Европейската комисия). Правителството казва, че изпълнението е 72 % („Ил Фато Куотидиано“). Но една реформа може да бъде приета, а един договор — възложен, така че Брюксел да отчете напредък, докато реалното училище още е строителна площадка.

Образованието показва разликата. Данните на фондация „Аниели“ сочат, че до февруари 2026 г. разходите по ПНРР за образование са достигнали само 45,6 %, а 62 % от ресурсите остават в проекти, които още се възлагат или строят. Първоначалната цел от 264 000 нови места в детски ясли беше намалена до 150 480 („Кориере“). В другия край на мащаба програма, която трябваше да осигури жилищна алтернатива за експлоатирани земеделски работници извън лагерите на трудова злоупотреба, е изразходвала едва 20 млн. евро от предвидени 200 млн. евро („Едиториале Домани“). Работниците остават в лагерите.

Срокът притиска всички

Италия не е изключение. До края на 2024 г. в целия ЕС са били изплатени само 47 % от наличните средства по механизма (Европейския парламент). Средно едва половината от парите, получени от националните столици, са стигнали до крайните бенефициенти до края на 2023 г. (Европейската мрежа за журналистика на данните). Общото затруднение не е толкова политическата воля, колкото обществените поръчки, разрешителните и капацитетът на местната власт — машината, която превръща бюджета в сгради, но този път работи в фиксиран европейски календар.

Гръцката централна банка определи усвояването на оставащите 10 млрд. евро като „изключително амбициозно“ („Юро ту дей“). Португалските общини писаха до правителството с въпрос кой ще плати за строежите, които няма да приключат навреме („Обсервадор“, РТП). Румъния направо намали плана си с 1,2 млрд. евро, вместо да поддържа тезата, че може да похарчи всичко („Румъния инсайдър“).

Португалският въпрос е същинският проблем. При безвъзмездните средства неизразходваните пари остават в ЕС и държавата никога не ги получава. При заемите дългът остава, независимо дали проектът е завършен (Европейския парламент). И в двата случая непостроената ясла пак трябва да бъде построена. Някой ще трябва да плати, но това няма да е Брюксел.

В Италия тежестта пада най-силно върху по-бедните южни общини, където местните власти имат най-малък капацитет да управляват сложни европейски обществени поръчки. Механизмът беше създаден така, че да възнаграждава държави, които могат да завършват публични проекти навреме. Цената на провала остава при общностите, които най-много се нуждаеха от инвестициите.