Италия: лихвената сметка расте с 30 млрд. евро

Разходите по стария държавен дълг ограничават възможностите на Италия за нови разходи: държавата очаква да плати 117,2 млрд. евро лихви през 2029 г. при 87,2 млрд. евро през 2025 г. Според Il Fatto Quotidiano такава е прогнозата във фискалния план, изпратен от кабинета до парламента на 2 октомври (Il Fatto Quotidiano). Данните са цитирани от вестника и не са сверени с официалната таблица, затова десетичните стойности може да се променят. Посоката обаче очертава рамката за бюджета за 2027 г., който финансовият министър Джанкарло Джорджети трябва да подготви.

Планът задава многогодишна прогноза за приходите, разходите и лихвите. Какво действително ще бъде изразходвано, ще реши последващият закон за бюджета (AGI). При одобряването на плана Джорджети го представи като предпазлив подход в по-трудна икономическа среда (To Brief).

Защо разходите по стария дълг нарастват бавно и устойчиво

Разходите за лихви зависят повече от историята на държавния дълг, отколкото от движението на пазарите в момента. Когато инвеститорите започнат да изискват по-висока доходност — възвръщаемостта, която очакват срещу покупката на облигация — старите облигации с фиксирана лихва продължават да носят договорената при продажбата им доходност.

По-високата цена на дълга се усеща, когато Министерството на финансите замени падежиращи облигации или вземе заем за покриване на нов дефицит. Този процес се нарича рефинансиране. В края на 2025 г. средният оставащ срок до падежа на италианския дълг е бил 7,9 години, според Parliamentary Budget Office — независимия орган за контрол на публичните финанси в Италия (UPB). Така всяка година част от стария, по-евтин дълг се заменя с нов, чиято лихва отразява условията в момента на емитирането.

Новите лихви се покачват заради движението в цялата еврозона, а не заради съмнения конкретно към Италия. Базисната точка е една стотна от процентен пункт. В шестия си икономически бюлетин за 2026 г. European Central Bank обяснява около 37 базисни точки от общото покачване с близо 45 точки на доходността по десетгодишните облигации в еврозоната с променените очаквания за бъдещите ѝ лихви. Разликите между разходите за заемане на средства в отделните страни са останали като цяло стабилни (ECB). За Италия това означава по-скъпо финансиране, защото заемите поскъпват за всички, а не защото инвеститорите са я набелязали.

По-нисък дълг спрямо икономиката, по-високи лихви

Очаква се италианският държавен дълг да достигне връх от около 138,5 % от БВП през 2027 г., а след това да намалее до близо 136,6 % през 2029 г. (Agenparl, Il Mattino). БВП измерва стойността на произведеното в икономиката за една година. Съотношението спада, защото икономиката, измерена в текущи евро и без корекция за инфлацията, расте по-бързо от дълга.

По-ниският дълг спрямо размера на икономиката не намалява сумата, която Италия дължи на облигационерите. Прогнозата е лихвените плащания да се увеличат от 3,8 % на 4,6 % от БВП за същия период (Il Fatto Quotidiano). Така по-голям дял от националния доход ще отива при кредиторите и няма да може да се използва за пенсии, болници или училища.

Какво би добавил новият заем

Отделно от плана кабинетът поиска от парламента разрешение да заеме повече от тавана на разходите, договорен с ЕС съгласно общите фискални правила. Допълнителните средства са предназначени за енергетика и отбрана през 2027 и 2028 г. и възлизат на около 29 млрд. евро за двете години (AGI, Agenparl).

Публикуваните данни не уточняват дали прогнозата за лихвените плащания включва и този нов заем. Каквато и сума да бъде заета, тя ще носи лихвата, валидна при емитирането на облигациите, докато те остават в обращение.

Все още не е ясно кой ще получи полза от допълнителните средства. Насоките на European Commission предвиждат изключението за енергийни разходи да обхваща санирането и енергийната ефективност на сградите, а не отстъпки по сметките или намаляване на акцизите върху горивата (European Commission). Ако Рим се придържа към тези насоки, повече ще спечелят собствениците, които могат да си позволят ремонт, и фирмите, които го извършват, отколкото наемателите. Това е извод от насоките, а не вече взето решение за разпределението на средствата.

Разрешението за новия заем изисква квалифицирана подкрепа. Член 81 от италианската конституция предвижда абсолютно мнозинство и в двете камари за заем над планирания размер при извънредни обстоятелства (Italian Senate). Очаква се парламентът да гласува на 13 октомври (Corriere della Sera).

Според публикуваната прогноза годишните лихвени плащания на Италия ще нарастват до 2029 г., въпреки че дългът ще намалява спрямо размера на икономиката. И двете тенденции произтичат от график за рефинансиране, определен отдавна, и от лихви, които се формират в цялата еврозона. Рим не контролира нито едното, нито другото. Данните обаче още трябва да се сверят с официалната таблица, а преди гласуването Министерството на финансите трябва ясно да отговори на депутатите: включва ли прогнозата за лихвите и заема, чието одобрение иска от тях?