Италия бави €14.9 млрд. за отбрана

Италия иска да направи най-голямото обновяване на сухопътните си сили от едно поколение насам: нов основен боен танк, около 1 050 бронирани машини в 16 варианта и цяла нова бронирана бригада. Съвместното дружество вече е създадено. Концептуалният демонстратор съществува. Политическото намерение също е налице. Липсват обаче подписан договор, одобрено финансиране и график за доставки. Танковете са блокирани не от индустрията, а от бюджетната процедура.

ЕС създаде инструмент именно за да избегне подобно забавяне. СЕЙФ (Действие за сигурност на Европа) е заемен инструмент за отбрана на стойност 150 млрд. евро: ЕС взема дълг централно и отпуска заеми на държавите членки за одобрени военни покупки (Европейска комисия). Литва получи първото си плащане от 956,3 млн. евро на 29 юни, което показа, че механизмът работи, когато правителството действа бързо (Европейска комисия). Италия, която може да получи около 14,9 млрд. евро, още не е подписала заемното си споразумение (Quotidiano.net). Инструмент, замислен да ускори европейското превъоръжаване, може на практика да дава на Рим причина да изчака.

Кой в Рим всъщност може да отключи танковете

От индустриална гледна точка проектът изглежда готов. „Леонардо“ и „Райнметал“ създадоха съвместно дружество с равни дялове, като 60 % от производството трябва да бъде в Италия (Leonardo). Специализирани издания оценяват програмата Ей Ту Си Ес на около 16 млрд. евро (Army Recognition). Германски отбранителни медии описват италианския танк, разработен на основата на „Пантер“, като „концептуален демонстратор и първа оферта“, като оценката от клиента и поръчките за разработка тепърва предстоят (ESuT).

Министерството на отбраната обаче не може само да купи машините. В италианската система Министерството на финансите и парламентът контролират правомощията за поемане на дълг. Военното ведомство може да иска 1 050 машини, но не може само да осигури бюджетното покритие и разрешението за заем. Италианските медии описват това като основния спор: дали допълнителните отбранителни разходи изискват ново парламентарно одобрение и дали заем през СЕЙФ е по-евтин или политически по-лесен от обикновения държавен дълг (Quotidiano.net). Докато тези въпроси не бъдат решени, съвместното дружество чака.

Часовникът не е правен, но е реален

Брюксел дава знак, че няма твърд юридически срок, в който Италия трябва да подпише. Практическият натиск е друг: неизползваните средства по СЕЙФ трябва да бъдат преразпределени до края на 2026 г. Забавянето следователно има конкретна цена. Ако Рим чака прекалено дълго, парите ще отидат към държави, които са действали по-бързо (Adnkronos).

Рискът от преразпределение има значение и извън Италия. Франция има причина да следи случая внимателно. Италианска програма, изградена около платформи на „Райнметал“, би могла да помогне на германски свързаните сухопътни системи да се превърнат в стандартния доставчик на бронирани машини в Европа. Париж би предпочел да избегне точно това. Условията за допустимост по СЕЙФ включват съвместни поръчки и ограничения за компоненти извън ЕС (Европейска комисия), но не пречат парите да укрепят индустриалната позиция на една държава за сметка на друга.

По-широката картина подсилва проблема. Полската отбранителна общност не гледа на италианското забавяне като на пряка заплаха за източния фланг, а като на поредния тест дали европейските обещания за тежки сили ще изглеждат достоверно до 2027 г. (Radar RP). Германската постоянна бригада в Литва, очаквана с около 5 000 военнослужещи, танкове и механизирана пехота до края на 2027 г., е най-видимият близък ориентир за това дали обещанията на НАТО за източния фланг след 2022 г. се изпълняват (Euronews PL, Atlantic Council).

Европейското превъоръжаване засега произвежда повече съобщения, финансови конструкции и корпоративни партньорства, отколкото годни за разполагане бронирани машини. Случаят с Италия показва защо: парите може да са налични, индустрията да е готова, съюзниците да настояват, но нищо не се движи, докато финансовото министерство не се съгласи да вземе заем, а парламентът не се съгласи да похарчи средствата.

За да се реши спорът, все още липсват ключовите данни: точната цел на Италия за способности в НАТО, степента на готовност на формированието, което Ей Ту Си Ес трябва да оборудва, и графикът за подписване на договора. Без тях историята остава в разстоянието между скоростта, която Европа казва, че ѝ е нужна, и скоростта, която нейните фискални институции позволяват.