Италия атакува австрийските забрани при Бренер

Италия завежда дело срещу Австрия пред най-висшата съдебна инстанция на ЕС заради ограниченията върху товарния трафик през прохода Бренер, най-натоварения алпийски коридор за камиони в Европа. Делото стъпва върху член 259 от Договора за функционирането на ЕС — рядко използвана разпоредба, която позволява на една държава членка да изправи друга директно пред Съда на ЕС. Според „Кронен цайтунг“ заключението на генералния адвокат се очаква тази седмица, а задължителното решение на Съда — през есента.

Сблъсъкът е между две легитимни цели на ЕС. От едната страна е свободното движение на стоки през вътрешните граници, закрепено в член 34 от ДФЕС. От другата е опитът на Тирол да защити жителите си от замърсяването и шума, които милиони камиони произвеждат всяка година. Италианското министерство на транспорта твърди, че ограниченията, взети заедно, натоварват прекомерно ключов европейски товарен маршрут. Европейската комисия отбеляза сезирането още през 2024 г.

Италия не оспорва една отделна забрана. Тирол прилага цяла система от свързани мерки: нощни и уикенд забрани за тежкотоварни автомобили, ограничения върху видовете стоки, които камионите могат да превозват, и контролирано пропускане на товарни автомобили при граничния пункт Куфщайн, основния вход от Бавария (правителството на Тирол). Транспортните компании, които са икономическият интерес зад италианската позиция, подкрепят делото, защото натрупването на мерките води до непредвидими закъснения по маршрут, който трудно може да бъде заобиколен.

Здравният аргумент на Тирол е реален

Австрийската защита не е формална. Само в Инсбрук около 40 000 души са изложени на силен шум от трафика, като 6 228 са над равнището, свързвано с вреди за здравето, според местни публикации. Правото на ЕС допуска такъв тип защита: член 36 от ДФЕС позволява ограничения на търговията по здравни и екологични съображения, а член 191 от ДФЕС задължава ЕС да поддържа високо равнище на защита на околната среда.

Тирол има и проблем с трафика, който заобикаля магистралата през селата. Германският автомобилен клуб АДАК отчете, че около 411 000 шофьори са опитали да избегнат задръстванията през тиролски населени места през зимния сезон 2025–2026 г. Забраните за напускане на магистралата съществуват именно за да спрат този преливен трафик да натовари малките общности.

Юридическият тест е пропорционалността: всяка мярка трябва да преследва реална здравна или екологична цел, без да отива по-далеч от необходимото. Заключението на генералния адвокат ще преценява този баланс мярка по мярка, макар Съдът да може да стигне до различен извод.

Германия е изложена на риска

Германия поема страничния ефект, защото коридорът през Бренер свързва Бавария и Северна Европа с индустриалния север на Италия. Германските логистични компании превръщат тиролските ограничения в разходи и закъснения. Обичайният политически отговор — прехвърляне на товарите към железницата — се сблъсква с простия факт, че инфраструктурата още не е готова.

Германското министерство на транспорта потвърди, че северният железопътен достъп към Бренер, връзката, която трябва да подаде трафика от Бавария към базисния тунел „Бренер“, едва навлиза в парламентарна фаза. Планирането около Розенхайм остава спорно („Зюддойче цайтунг“), а разходите може да надхвърлят по-ранните оценки от 8,6 млрд. евро („Меркур“). Тиролската индустриална федерация предупреди, че ремонтите по германските довеждащи железопътни линии до 2028 г. допълнително ще намалят железопътния капацитет по време на строителството. Пътната инфраструктура също е уязвима: мостът Люг на А13 работи с ограничения до 2030 г., което свива капацитета и в двете посоки.

Какво може и какво не може да направи Съдът

Ако Австрия загуби, Съдът може да постанови, че страната е нарушила правото на ЕС. Той обаче не може да напише нов транспортен план. По член 260 от ДФЕС Австрия ще трябва да промени или стесни спорните мерки. Финансови санкции биха последвали само ако тя откаже да се съобрази.

Но решение в полза на Италия няма да реши проблема, който делото изважда наяве. Свободното движение е правно задължение сега. Жителите на Тирол понасят здравните разходи от транзитния трафик сега. Железопътната алтернатива, която може да съвмести тези две реалности, ще дойде по-късно, вероятно много по-късно. Съдът на ЕС може да следи за пропорционалност. Той не може да построи довеждащите линии, да ценообразува автомобилния товарен превоз според реалната му цена или да реши кои общности ще поемат европейските товари, докато правителствата бавят обещаната инфраструктура.

Този въпрос остава за транспортните министри на Австрия, Италия и Германия, както и за Комисията, която съфинансира тунела, но трудно ускорява железопътните линии към него.