Италия връща убежището към Германия

Матео Салвини заяви на митинг на „Лигата“ на 22 август, че Германия „няма право“ да връща в Италия „дори един нередовен имигрант“, докато кораби на германски неправителствени организации стоварват хора на италианските брегове (АНСА). Репликата беше писана за сблъсък. Но правомощието да приема или отказва трансфери на търсещи убежище не е в транспортното министерство на Салвини. То е при вътрешния министър Матео Пиантедози, чието ведомство от средата на август тихо отхвърля германски искания за трансфер (Ил Месаджеро). Салвини дава политическия език. Пиантедози държи блокадата.

Разликата е важна, защото зад шумната партийна сцена стои административен сблъсък с новата система на ЕС за убежище, едва два месеца след началото на прилагането ѝ.

Кой правилник важи

Спорът между Берлин и Рим се върти около една дата: 12 юни 2026 г. Тогава започна да се прилага новият Регламент на ЕС за управление на убежището и миграцията, който замени старата Дъблинска система (ЮР-Лекс). И при двата режима обикновено държавата, в която търсещият убежище първо е пристигнал или е бил регистриран, носи отговорност за молбата му.

Германия иска да връща хора в Италия по новите правила. Италианското вътрешно министерство твърди, че пристигналите преди 12 юни попадат под стария режим и случаите им не могат да бъдат отваряни отново като нови (Скай Ти Джи 24). В средата на август Рим официално отхвърли три планирани германски трансфера. Единият засягаше 22-годишна сомалийка, достигнала Германия през март. Преди датата за трансфер тя влезе под църковна закрила в Нюрнберг и случаят отпадна, преди да провери новите правила на практика (Ю Пърспективс).

Пиантедози опита да представи спора като преувеличен. На 21 август той каза пред АНСА, че Италия е получила около 50 искания от 12 юни насам, но реално са пристигнали само трима души, и нарече полемиката „безплодна“ (АНСА). Числата са малки. Но отказът на Рим да приеме дори тези хора е проблемът, който Берлин и Европейската комисия се опитват да решат.

Кой натиска и кой изчаква

Натискът върху Рим вече не е само германско-италиански. Австрия е завършила четири трансфера към Италия от началото на пакта, в кооперативни случаи, при които хората са пътували с влак или автобус (ОРФ, Ди Пресе). Финландия подготвя индивидуални трансфери, но без потвърдени завършени случаи (Хелсингин Саномат). Нидерландия казва, че е започнала процедурата (Аднкронос).

Франция и Испания засега се въздържат. Мадрид, който също е държава на първо влизане, предпочита трансферите да минават през инструментите за солидарност в пакта, при които страните могат да избират дали да приемат преместени хора, или да плащат в общ фонд, вместо чрез двустранни експулсирания (Юронюз). Испанската предпазливост има пряк интерес: всеки прецедент, който нормализира неограничени връщания към държавите на първо влизане, може по-късно да бъде използван срещу Мадрид.

Първата оценка на Комисията, обхващаща периода от 12 юни до 7 юли, установи, че осем държави членки са подали искания за 12 трансфера към Италия. Италия е отхвърлила всички. Комисията посочи, че приемащата държава не може просто да отказва, а трябва да предложи алтернативна дата. Указанието трябваше да предотврати отказ чрез протакане, но само по себе си не доведе до нито един трансфер (Европейска комисия, 2Ю Брюксел).

Рим може да отказва днес; Брюксел може да наказва по-късно

Правната позиция на Германия може да е правилна, но инструментите за налагането ѝ са бавни. Комисията може да започне процедура за нарушение, тоест формалния процес, чрез който държава се принуждава да спазва правото на ЕС. Теоретично Германия би могла да заведе междудържавно дело пред Съда на ЕС, но нито една държава членка не го е правила по миграционен въпрос, защото това отравя двустранните отношения за години. Финансови санкции идват едва след съдебно решение и продължаващо неподчинение (чл. 258 от ДФЕС). Нито един от тези механизми не премества човек през граница следващата седмица.

Точно времето е реалното оръжие на Италия. Ако трансферът не бъде изпълнен в законовия срок, отговорността се връща към изпращащата държава, както Съдът на ЕС постанови в решението „Шири“ от 2017 г. (Съд на ЕС, C-201/16). Рим може да откаже, да оспори класификацията, да настоява за нова дата, да обвърже сътрудничеството с въпроса за корабите на неправителствените организации. Правото на ЕС в областта на убежището не прави Германия отговорна за молба само защото спасителен кораб плава под германски флаг (регламент за управление на убежището и миграцията). Но аргументът на Салвини не трябва да е юридически издържан, за да работи политически. Той купува време на Рим, докато северните държави изчерпват сроковете си.

Четирите завършени австрийски трансфера доказват, че системата може да работи. Те показват и мащаба ѝ: четирима души, с автобус, за два месеца. Старата Дъблинска система произведе 24 152 искания за трансфер към Италия само през 2025 г., докато Германия изпълни общо едва 5 377 трансфера към всички дестинации (Евростат чрез Скай Ти Джи 24). Разликата между документите и реалното придвижване беше хроничният провал на Дъблин. Засега Италия е намерила същата слабост и в новия пакт: правото може да разпредели отговорността по-бързо, отколкото Брюксел може да наложи изпълнението.