Италия получава 6,5 млрд. евро енергийна отстъпка

Очаква се на 3 юни Европейската комисия да обяви, че Италия ще може да изключва до 0,3 % от БВП годишно за енергийни инвестиции от изчисленията за дефицита си. Сумата е около 6,5 млрд. евро за периода 2026-2028 г. („Ил Фато Куотидиано“). Гъвкавостта няма да дойде чрез ново правило. Тя ще бъде вкарана в изключението за разходи за отбрана, което 15 държави членки вече активираха през юли миналата година. Енергийните разходи, преформулирани като сигурност, вече получават сходно третиране с танковете и войските. Прецедентът е по-важен от самата сума.

Как отбраната погълна енергетиката

Реформираният Пакт за стабилност и растеж на ЕС, рамката, която ограничава колко могат да заемат правителствата, е в сила от април 2024 г. Той замени старите цели с „траектория на нетните разходи“, която поставя таван върху темпа, с който държавите могат да увеличават разходите си всяка година. За да поеме военното превъоръжаване след войната в Украйна, пактът включва национална клауза за дерогация, която позволява до 1,5 % от БВП допълнителни разходи за отбрана до 2028 г. (Европейски парламент).

Италия не активира тази клауза за отбрана. Вместо това Джорджа Мелони изпрати писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 17 май, в което настоя, че ако бюджетните правила се огъват за танкове, трябва да се огъват и за енергийна сигурност. Отговорът, договорен с участието на италианския заместник-председател на Комисията Рафаеле Фито, разширява отбранителната клауза отвътре: енергийните инвестиции могат да достигнат до 0,6 % от БВП кумулативно, в рамките на съществуващия таван от 1,5 % („Кориере дела Сера“). Допустими са само капиталови инвестиции. Субсидии и тавани на цените не влизат.

Икономическият аргумент е реален. Цената на индустриалната електроенергия в Италия беше 278 евро за мегаватчас през първата половина на 2025 г., около 29 % над средното за ЕС равнище от 216 евро за мегаватчас („Конфиндустрия“, Евростат). Кризата около Ормузкия проток разшири тази разлика. Италианските производители плащат за електроенергия повече от почти всички свои конкуренти в Европа, а този разход директно се превръща в загубена конкурентоспособност.

Кой има право да нарече това „сигурност“

Икономическият аргумент издържа, но политическата реакция зависи от това кой го поставя. Когато „Шпигел“ писа за писмото на Мелони, го нарече „просително писмо“. В същото време прогнозният дефицит на Германия за 2026 г. е 3,7 % от БВП (Федерално министерство на финансите). Италианският е по-нисък, около 3 %. Берлин също активира отбранителната клауза и създаде конституционно изключен инфраструктурен фонд, при който институтът „Ифо“ установи, че до 95 % от разходите се отклоняват от заявената цел („Виртшафтсвохе“). Никой не нарече това просия.

Франция междувременно остава извън механизма. При дефицит около 5 % и процедура при прекомерен дефицит, наказателният режим на ЕС за правителства, които трайно харчат над позволеното, Париж няма достъп до отбранителната клауза. Следователно няма достъп и до енергийната подклауза („Ел Паис“). Франция харчи около 6 млрд. евро за извънредна енергийна помощ, приблизително колкото покрива италианската дерогация, но всяко евро се отчита директно във френския дефицит („Парлон Политик“).

Какво ще бъде изключено след това

Икономисти от Центъра за изследване на икономическата политика вече виждат разминавания между новите правила и начина, по който те се прилагат. Пазарите на облигации също следят процеса: спредът между италианските БТП и германските бундове, тоест допълнителната лихва, която Италия плаща спрямо Германия, за да се финансира, се разшири от 59 базисни пункта през януари до над 100 през април според „Кънтри икономи“. Това не е паника. Но не е и безразличие.

Всяко изключение от фискалната рамка поотделно може да бъде защитено. Енергийните разходи на Италия наистина подкопават конкурентоспособността. Отбраната наистина имаше нужда от фискално пространство. Но ако енергетиката може да влезе в отбраната, следващите кандидати са климатичните инвестиции, цифровизацията и жилищната политика. Реформираните правила са едва на две години, а вече се тълкуват така, че ограниченията постепенно да спират да ограничават.