Казахстан спира петролния маршрут

След удари с дронове по танкери при руския терминал Новоросийск Казахстан се подготви да спре износа през тръбопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум — основния маршрут за казахстански суров петрол към европейските пазари. Така се вижда слабата точка в енергийното пренареждане на Европа след руската инвазия в Украйна: рафинериите замениха руския петрол с казахстански, но този петрол продължава да излиза през руска територия към море, в което и двете страни атакуват кораби.

Три удара, после тишина

Каспийският тръбопроводен консорциум, международно дружество, което превозва основно казахстански суров петрол до товарен терминал на руското черноморско крайбрежие, спря работа два пъти за три дни. На 19 юли дронове удариха два танкера по време на товарене. Консорциумът възобнови за кратко операциите, но ги прекрати отново на 20 юли, след като беше ударен трети кораб (Ес енд Пи Глобъл, Би Оу И Рипорт). До 21 юли Казахстан вече се подготвяше да спре изпомпването изцяло, защото танкерните компании отказваха да изпращат кораби в района (Блумбърг).

Сред акционерите в консорциума са КазМунайГаз, Шеврон, ЕксонМобил и Шел, заедно с руската Лукойл (КТК). Европейските рафинерии използват сместа „Си Пи Си Бленд“ като практичен заместител на санкционираните руски барели (Администрация за енергийна информация на САЩ). Паспортът на барела е казахстански. Географията му е руска. А решението дали корабите ще влязат в зона с дронови атаки се взема не от правителствата, а от танкерните компании.

Проблемът на Берлин с рафинерията

Германия показва как рискът по маршрута се превръща в конкретен проблем за снабдяването с горива. Рафинерията Пе Це Ка в Швед, която снабдява Берлин, Бранденбург и части от Западна Полша, загуби достъп до казахстански суров петрол през тръбопровода „Дружба“ през юли. Липсващите количества са покривали около една пета от преработвания петрол; заместваща доставка от Южна Америка е задържала натоварването близо до 80 %, според Федералното министерство на икономиката (Цайт). Берлин настоява, че няма криза с горивата.

Правителството сега преразглежда модернизация на тръбопровода от Росток до Швед, която би заобиколила изцяло маршрутите под руски контрол. Проектът обаче е блокиран: правилата на ЕС ограничават възможността Берлин да субсидира инфраструктура, ако ползата отива към Роснефт Дойчланд — руската компания, която все още управлява Пе Це Ка под контрола на германското правителство (Цайт).

Рискът не е само в един терминал

На 21 юли дрон удари танкера за пропан „Газ Лисабон“ в западната част на Черно море, докато той пътуваше към украинското дунавско пристанище Рени. Румъния спаси всички 17 души от екипажа (Юронюз, Тагесшау). Ударът е станал в изключителната икономическа зона на Румъния — морска зона, в която държавата има права върху ресурсите и юрисдикция по безопасността, но не и пълен суверенитет. Това правно разграничение прави военен отговор на НАТО малко вероятен; по-вероятният път е повече наблюдение и възпиране (Би Би Си). България, Румъния и Турция вече имат тристранна група за противоминни действия, която разширява фокуса си към защита на инфраструктурата (Армимедия). Военноморските патрули обаче не решават структурния проблем.

Рискът по маршрутите изостря и политическото договаряне в ЕС. Двадесет и първият пакет санкции срещу Русия оставаше нерешен в средата на юли, като таванът на цената на руския петрол беше сред спорните теми (АНСА). Санкциите на ЕС изискват единодушие, което означава, че всяко правителство може да блокира пакета. Според публикации Гърция е блокирала текстове, забраняващи превоза на руски втечнен природен газ, за да защити специализирания си корабен сектор, въпреки че танкери с гръцки интерес са били сред ударените край терминала на консорциума (Юронюз, Нюзит). Всяко прекъсване дава готов аргумент и на Виктор Орбан: според Телекс Будапеща е купила руска енергия за 591 млн. евро през юни, а Орбан представя продължаващия внос от Русия като необходимост, въпреки че собствените данни на Унгария за резервите не показват криза в снабдяването (Портфолио).

Европа смени собственика на петрола, но не и географията на маршрута. Докато няма алтернативни тръбопроводи и товарна инфраструктура извън черноморската военна зона, разминаването между етикета и местоположението ще остава мястото, където европейската енергийна сигурност се пропуква.