Лагард допуска ранен изход от ЕЦБ

Кристин Лагард заяви пред френски медии, че не може да изключи напускане на Европейската централна банка преди края на мандата си през октомври 2027 г. Тя допусна роля на „европейски глас“ в президентския дебат във Франция (Le Figaro, CNBC). Лагард не е подала оставка, не е обявила кандидатура и не е посочила дата. Но президентът на ЕЦБ вече постави себе си в орбитата на изборите в една държава, а доверието в независимостта на централната банка е икономически актив с измерима цена.

Защо независимостта има парична стойност

ЕЦБ не само определя лихвените проценти за 20-те държави, които използват еврото. Тя оформя очакванията на банките, инвеститорите и правителствата за бъдещата цена на парите. Тези очаквания се пренасят директно към ипотечните индекси, цената на бизнес кредитите и доходността, тоест лихвите, които държавите плащат, когато заемат средства.

Лагард не определя лихвите сама. Управителният съвет гласува: шестима членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки в еврозоната (ЕЦБ). През юни Съветът повиши лихвата по депозитното улеснение, тоест доходността, която банките получават, когато държат пари за една нощ в ЕЦБ, до 2,25 %. Това беше първото увеличение от 2023 г. насам (ЕЦБ, Brussels Signal). Дни по-късно, на годишната конференция на ЕЦБ в Синтра, Лагард обяви връщане към „основите“: основните лихви като главен инструмент, решения от заседание до заседание и по-малко предварителни обещания накъде ще върви политиката (ЕЦБ). Посланието към пазарите беше, че ЕЦБ следва данните, не политиката.

Репликата ѝ за френските избори, казана само дни по-късно, работи в обратната посока. Договорното право на ЕС изисква ЕЦБ и нейните ръководители нито да търсят, нито да приемат указания от което и да било правителство (EUR-Lex). Законът не е нарушен. Проблемът е друг: човекът, който трябва да комуникира тази независимост, се постави вътре в национално политическо състезание.

Засега няма шок, но връзките са активни

Пазарите на облигации досега не са реагирали. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации беше около 2,94 % на 3 юли — моментна пазарна снимка, не доказателство за спокойствие през целия ден (Trading Economics). Спредовете, тоест допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да кредитират по-рискови правителства спрямо Германия, бяха около 0,8 процентни пункта за Франция и Италия и около 0,67 за Гърция (Financial Times). Тези разлики отразяват вече съществуващ фискален риск, а не казаното от Лагард.

Въпросът не е, че думите ѝ са преместили цените. Въпросът е, че евентуална загуба на доверие в независимостта на ЕЦБ би се появила точно там, където лихвените очаквания вече влияят върху ежедневните разходи. В Испания ипотеките с променлива лихва се преизчисляват спрямо Юрибор — междубанков индекс за кредитиране. Средната 12-месечна стойност за юни беше около 2,798 %, при 2,081 % година по-рано, което добавя приблизително 500 до 830 евро годишно към вноските според размера на кредита (Europa Press, La Vanguardia). В Гърция решенията на ЕЦБ се пренасят към новите лихви по бизнес кредитите в рамките на приблизително два месеца (Insider.gr). Тези примери не доказват, че коментарът на Лагард вече е променил цената на риска. Те показват къде би се усетила такава промяна.

Проблемът с наследяването

Франция не е страничен наблюдател. Тя е в процедура при прекомерен дефицит — механизмът, който Брюксел използва, когато държава нарушава правилата за бюджетния дефицит, а разходите ѝ по заемане се доближиха до италианските. Инфлацията в еврозоната спадна до 2,8 % през юни от 3,2 % през май (Irish Times). Икономическата среда не изглежда тревожна. Рискът е институционален.

Няма публичен списък с възможни наследници. Нито една партия не е заявила Лагард като свой кандидат. ЕЦБ може да понесе предсрочно напускане на президент. Цената би дошла от напускане, което изглежда политически режисирано, защото всяко лихвено решение в месеците преди това ще се чете през френския контекст. Колко дълго линията между Франкфурт и Париж ще остане размита зависи от момента, от имената, които ще се появят, и от това дали пазарите ще решат, че размитостта има значение.